български » холандски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [eenenzeventig] iets willen

Какво искате?	Wat willen jullie?
Искате ли да играете футбол?	Willen jullie voetballen?
Искате ли да посетите приятелите си?	Willen jullie vrienden bezoeken?
Искам	willen
Не искам да закъснявам.	Ik wil niet te laat komen.
Не искам да ходя там.	Ik wil niet weggaan.
Искам да си отида у дома.	Ik wil naar huis gaan.
Искам да остана у дома.	Ik wil thuis blijven.
Искам да съм сам / сама.	Ik wil alleen zijn.
Искаш ли да останеш тук?	Wil je hier blijven?
Искаш ли да се храниш тук?	Wil je hier eten?
Искаш ли да спиш тук?	Wil je hier slapen?
Утре ли искате да заминете?	Wilt u morgen vertrekken?
До утре ли желаете да останете?	Wilt u tot morgen blijven?
Утре ли желаете да платите сметката?	Wilt u de rekening morgen pas betalen?
На дискотека ли искате да отидете?	Willen jullie naar de disco?
На кино ли искате да отидете?	Willen jullie naar de bioscoop?
В кафенето ли искате да отидете?	Willen jullie naar het café?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!