български » холандски | 68 [шейсет и осем] | голям – малък

68 [achtenzestig] groot – klein

голям и малък	groot en klein
Слонът е голям.	De olifant is groot.
Мишката е малка.	De muis is klein.
тъмен и светъл	donker en licht
Нощта е тъмна.	De nacht is donker.
Денят е светъл.	De dag is licht.
стар и млад	oud en jong
Нашият дядо е много стар.	Onze grootvader is heel oud.
Преди 70 години е бил още млад.	70 jaar geleden was hij nog jong.
красив и грозен	mooi en lelijk
Пеперудата е красива.	De vlinder is mooi.
Паякът е грозен.	De spin is lelijk.
дебел и слаб	dik en dun
Жена с тегло 100 килограма е дебела.	Een vrouw van 100 kilo is dik.
Мъж с тегло 50 килограма е слаб.	Een man van 50 kilo is dun.
скъп и евтин	duur en goedkoop
Колата е скъпа.	De auto is duur.
Вестникът е евтин.	De krant is goedkoop.

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.