български » холандски | 65 [шейсет и пет] | Отрицание 2

65 [vijfenzestig] Ontkenning 2

Скъп ли е пръстенът?	Is de ring duur?
Не, той струва само сто евро.	Nee, hij kost maar honderd euro.
Но аз има само петдесет.	Maar ik heb er maar vijftig.
Готов / готова ли си вече?	Ben je al klaar?
Не, още не.	Nee, nog niet.
Но ей сега съм готов / готова.	Maar ik ben zo klaar.
Искаш ли още супа?	Wil je nog soep?
Не, не искам повече.	Nee, ik wil er geen meer.
Но искам още един сладолед.	Maar nog wel een ijsje.
Отдавна ли живееш тук?	Woon je hier al lang?
Не, едва от един месец.	Nee, pas een maand.
Но вече познавам много хора.	Maar ik ken al veel mensen.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи?	Ga je morgen naar huis?
Не, чак в края на седмицата.	Nee, pas in het weekend.
Но още в неделя ще се върна.	Maar ik kom zondag al terug.
Дъщеря ти голяма ли е вече?	Is je dochter al volwassen?
Не, тя е едва на седемнайсет.	Nee, ze is pas zeventien.
Но вече има приятел.	Maar ze heeft al een vriend.

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!