български » телугу | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [డెబ్బై ఒకటి] ఏదో కావాలని అనుకోవడం

71 [Ḍebbai okaṭi] Ēdō kāvālani anukōvaḍaṁ

Какво искате?	మీరు ఏమి చేయాలని అనుకుంటున్నారు?; Mīru ēmi cēyālani anukuṇṭunnāru?
Искате ли да играете футбол?	మీరు ఫుట్ బాల్ / సాకర్ ఆడాలని అనుకుంటున్నారా?; Mīru phuṭ bāl/ sākar āḍālani anukuṇṭunnārā?
Искате ли да посетите приятелите си?	మీరు తమ స్నేహితులని కలవాలని అనుకుంటున్నారా?; Mīru tama snēhitulani kalavālani anukuṇṭunnārā?
Искам	కావాలి; Kāvāli
Не искам да закъснявам.	నేను ఆలస్యంగా రాను; Nēnu ālasyaṅgā rānu
Не искам да ходя там.	నేను అక్కడికి వెళ్ళను; Nēnu akkaḍiki veḷḷanu
Искам да си отида у дома.	నేను ఇంటికి వెళ్ళాలి; Nēnu iṇṭiki veḷḷāli
Искам да остана у дома.	నేను ఇంట్లో ఉండాలి; Nēnu iṇṭlō uṇḍāli
Искам да съм сам / сама.	నేను ఒక్కడినే / ఒక్కతినే ఉండాలి; Nēnu okkaḍinē/ okkatinē uṇḍāli
Искаш ли да останеш тук?	మీరు ఇక్కడ ఉండాలని ఉందా?; Mīru ikkaḍa uṇḍālani undā?
Искаш ли да се храниш тук?	మీకు ఇక్కడ తినాలని ఉందా?; Mīku ikkaḍa tinālani undā?
Искаш ли да спиш тук?	మీకు ఇక్కడ నిద్రపోవాలని ఉందా?; Mīku ikkaḍa nidrapōvālani undā?
Утре ли искате да заминете?	మీకు రేపు వెళ్ళాలని ఉందా?; Mīku rēpu veḷḷālani undā?
До утре ли желаете да останете?	మీకు రేపటివరకు ఉండాలని ఉందా?; Mīku rēpaṭivaraku uṇḍālani undā?
Утре ли желаете да платите сметката?	మీకు రేపే బిల్ ని చెల్లించాలని ఉందా?; Mīku rēpē bil ni cellin̄cālani undā?
На дискотека ли искате да отидете?	మీకు డిస్కో కి వెళ్ళాలని ఉందా?; Mīku ḍiskō ki veḷḷālani undā?
На кино ли искате да отидете?	మీకు సినిమా కి వెళ్ళాలని ఉందా?; Mīku sinimā ki veḷḷālani undā?
В кафенето ли искате да отидете?	మీకు కఫే కి వెళ్ళాలని ఉందా?; Mīku kaphē ki veḷḷālani undā?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!