Съдържание
76 [седемдесет и шест] |
аргументирам нещо 2
|
|
७६ [शहात्तर] |
||
कारण देणे २
|
|
Ти защо не дойде?
|
तू का आला / आली नाहीस?
tū kā ālā/ ālī nāhīsa?
|
||
|
Аз бях болен / болна.
|
मी आजारी होतो. / होते.
Mī ājārī hōtō. / Hōtē.
|
||
|
Аз не дойдох, защото бях болен / болна.
|
मी आलो नाही कारण मी आजारी होतो. / होते.
Mī ālō nāhī kāraṇa mī ājārī hōtō. / Hōtē.
| ||
|
Защо тя не дойде?
|
ती का आली नाही?
Tī kā ālī nāhī?
|
||
|
Тя беше уморена.
|
ती दमली होती.
Tī damalī hōtī.
|
||
|
Тя не дойде, защото беше уморена.
|
ती आली नाही कारण ती दमली होती.
Tī ālī nāhī kāraṇa tī damalī hōtī.
| ||
|
Защо той не дойде?
|
तो का आला नाही?
Tō kā ālā nāhī?
|
||
|
Той нямаше желание.
|
त्याला रूची नव्हती.
Tyālā rūcī navhatī.
|
||
|
Той не дойде, защото нямаше желание.
|
तो आला नाही कारण त्याला रूची नव्हती.
Tō ālā nāhī kāraṇa tyālā rūcī navhatī.
| ||
|
Защо не дойдохте?
|
तुम्ही का आला नाहीत?
Tumhī kā ālā nāhīta?
|
||
|
Колата ни е повредена.
|
आमची कार बिघडली आहे.
Āmacī kāra bighaḍalī āhē.
|
||
|
Ние не дойдохме, защото колата ни е повредена.
|
आम्ही नाही आलो कारण आमची कार बिघडली आहे.
Āmhī nāhī ālō kāraṇa āmacī kāra bighaḍalī āhē.
| ||
|
Защо хората не дойдоха?
|
लोक का नाही आले?
Lōka kā nāhī ālē?
|
||
|
Те изпуснаха влака.
|
त्यांची ट्रेन चुकली.
Tyān̄cī ṭrēna cukalī.
|
||
|
Те не дойдоха, защото изпуснаха влака.
|
ते नाही आले कारण त्यांची ट्रेन चुकली.
Tē nāhī ālē kāraṇa tyān̄cī ṭrēna cukalī.
| ||
|
Защо не дойде?
|
तू का आला / आली नाहीस?
Tū kā ālā/ ālī nāhīsa?
|
||
|
Не биваше.
|
मला येण्याची परवानगी नव्हती.
Malā yēṇyācī paravānagī navhatī.
|
||
|
Аз не дойдох, защото не биваше.
|
मी आलो / आले नाही कारण मला येण्याची परवानगी नव्हती.
Mī ālō/ ālē nāhī kāraṇa malā yēṇyācī paravānagī navhatī.
| ||
Езиците на местното население на АмерикаМного различни езици се говорят в Америка. Английският е основният език в Северна Америка. Испанският и португалският доминират в Южна Америка. Всички тези езици са дошли в Америка от Европа. Но преди колонизацията, там са се говорили други езици. Тези езици са известни като езици на местното население на Америка. Даже и до днес те не са проучени напълно. Разнообразието на тези езици е огромно. Изчислено е, че в Северна Америка има около 60 езикови семейства. В Южна Америка те може би дори възлизат на 150. Освен това, има много изолирани езици. Всички тези езици са много различни. Те проявяват само някои общи структури. Поради това тудно се поддават на класификация. Причината за различията между тях се крие в историята на Америка. Америка е бил колонизирана на няколко етапа. Първите хора са дошли в Америка преди повече от 10 000 години. Всяко население донесло със себе си и своя език на континента. Езиците на местното население са най- сходни с азиатските езици. Но ситуацията по отношение на древните езици на Америка не е една и съща навсякъде. Много местни езици на северноамериканското население все още се употребяват в Южна Америка. Езици като гуарани или кечуа имат милиони активно говорящи. От друга страна, много езици в Северна Америка са почти изчезнали. Културата на индианците от Северна Америка дълго време е била потискана. В този процес техните езици са били изгубени. Но интересът към тях се е увеличил през последните няколко десетилетия. Има много програми, които целят да поддържат и защитават езиците. Така че те биха могли да имат бъдеще все пак... |
Разширете езиковите си познания за свободното време, за пътувания в чужбина и професията! Японският език със сигурност е сред най-впечатляващите. Системата на писане предизвиква голям интерес у много хора. Тя се състои на китайски йероглифи и две сричкови азбуки. Особеност за японския са също и многото диалекти. В известна степен те се различават доста един от друг. Възможно е хора от различни области въобще да не могат да се разберат. Японският има мелодично ударение. Ако искате да акцентирате върху някоя дума, то тя не се произнася силно. Променя се височината на тоновете. Около 130 милиона души говорят японски. Повечето от тях живеят в Япония. В Бразилия и Северна Америка също има големи японскоговорящи общности. Те са потомци на японски емигранти. Двуезични хора има сравнително малко. Но точно това трябва да ни мотивира да учим този толкова вълнуващ език! |
Downloads are FREE for private use, public schools and for non-commercial purposes only! LICENCE AGREEMENT. Please report any mistakes or incorrect translations here. Imprint - Impressum © Copyright 2007 - 2020 Goethe Verlag Starnberg and licensors. All rights reserved. Contact book2 български - маратхи за начинаещи
|