Съдържание
51 [петдесет и едно] |
Покупки
|
|
५१ [एकावन्न] |
||
रोजची कामे, खरेदी इत्यादी
|
|
Искам да отида в библиотеката.
|
मला वाचनालयात जायचे आहे.
malā vācanālayāta jāyacē āhē.
|
||
|
Искам да отида в книжарницата.
|
मला पुस्तकांच्या दुकानात जायचे आहे.
Malā pustakān̄cyā dukānāta jāyacē āhē.
|
||
|
Искам да отида до вестникарския павилион.
|
मला कोप-यावरच्या वृत्तपत्रविक्रेत्याच्या स्टॉलवर जायचे आहे.
Malā kōpa-yāvaracyā vr̥ttapatravikrētyācyā sṭŏlavara jāyacē āhē.
| ||
|
Искам да заема една книга.
|
मला एक पुस्तक घ्यायचे आहे.
Malā ēka pustaka ghyāyacē āhē.
|
||
|
Искам да купя една книга.
|
मला एक पुस्तक खरेदी करायचे आहे.
Malā ēka pustaka kharēdī karāyacē āhē.
|
||
|
Искам да купя един вестник.
|
मला एक वृत्तपत्र खरेदी करायचे आहे.
Malā ēka vr̥ttapatra kharēdī karāyacē āhē.
| ||
|
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга.
|
मला एक पुस्तक घेण्यासाठी वाचनालयात जायचे आहे.
Malā ēka pustaka ghēṇyāsāṭhī vācanālayāta jāyacē āhē.
|
||
|
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга.
|
मला एक पुस्तक खरेदी करण्यासाठी पुस्तकांच्या दुकानात जायचे आहे.
Malā ēka pustaka kharēdī karaṇyāsāṭhī pustakān̄cyā dukānāta jāyacē āhē.
|
||
|
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник.
|
मला एक वृत्तपत्र खरेदी करण्यासाठी कोप-यावरच्या स्टॉलवर जायचे आहे.
Malā ēka vr̥ttapatra kharēdī karaṇyāsāṭhī kōpa-yāvaracyā sṭŏlavara jāyacē āhē.
| ||
|
Искам да отида в оптичния магазин.
|
मला चष्म्याच्या दुकानात जायचे आहे.
Malā caṣmyācyā dukānāta jāyacē āhē.
|
||
|
Искам да отида в супермаркета.
|
मला सुपरमार्केटात जायचे आहे.
Malā suparamārkēṭāta jāyacē āhē.
|
||
|
Искам да отида до хлебарницата.
|
मला बेकरीत जायचे आहे.
Malā bēkarīta jāyacē āhē.
| ||
|
Искам да купя очила.
|
मला काही चष्मे खरेदी करायचे आहेत.
Malā kāhī caṣmē kharēdī karāyacē āhēta.
|
||
|
Искам да купя плодове и зеленчуци.
|
मला फळे आणि भाज्या खरेदी करायच्या आहेत.
Malā phaḷē āṇi bhājyā kharēdī karāyacyā āhēta.
|
||
|
Искам да купя хлебчета и хляб.
|
मला रोल आणि पाव खरेदी करायचे आहेत.
Malā rōla āṇi pāva kharēdī karāyacē āhēta.
| ||
|
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила.
|
मला चष्मे खरेदी करण्यासाठी चष्म्याच्या दुकानात जायचे आहे.
Malā caṣmē kharēdī karaṇyāsāṭhī caṣmyācyā dukānāta jāyacē āhē.
|
||
|
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци.
|
मला फळे आणि भाज्या खरेदी करण्यासाठी सुपरमार्केटात जायचे आहे.
Malā phaḷē āṇi bhājyā kharēdī karaṇyāsāṭhī suparamārkēṭāta jāyacē āhē.
|
||
|
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб.
|
मला रोल आणि पाव खरेदी करण्यासाठी बेकरीत जायचे आहे.
Malā rōla āṇi pāva kharēdī karaṇyāsāṭhī bēkarīta jāyacē āhē.
| ||
Малцинствените езици в ЕвропаМного различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа. |
Разширете езиковите си познания за свободното време, за пътувания в чужбина и професията! Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия! |
Downloads are FREE for private use, public schools and for non-commercial purposes only! LICENCE AGREEMENT. Please report any mistakes or incorrect translations here. Imprint - Impressum © Copyright 2007 - 2020 Goethe Verlag Starnberg and licensors. All rights reserved. Contact book2 български - маратхи за начинаещи
|