Учене и стилове на учене

Ако някой не напредва особено в учението, е възможно да не учи по най-подходящия начин. Иначе казано, да не учи по начин, който да е в хармония с неговия собствен "стил". Има четири стила на учене, които са общопризнати. Тези стилове на учене са свързани със сетивните органи. Има слухов, зрителен, комуникативен и двигателен стил на учене. Слуховият тип хора учат най-добре когато слушат. Например, те добре помнят мелодии. Когато учат, четат на себе си; научават новите думи като ги произнасят на глас. Този вид хора често сами си говорят. Компакт-дискове или аудио-лекции по темата са им от помощ. Зрителният тип хора заучават най-добре това, което виждат. За тях е много важно да изчетат информацията. Те си водят много бележки по време на ученето. Също така обичат да учат чрез картини, таблици и карти. Този вид хора много четат, а също така сънуват често и цветно. Те учат най-добре в приятна обстановка. Комуникативният тип хора предпочитат разговорите и дискусиите. Те се нуждаят от взаимодействие, или диалог с другите. Те задават много въпроси в час и се учат добре в групи. Двигателният тип хора учат най-добре чрез движения. Те предпочитат метода "научаване чрез правене" и искат да опитат всичко. Те обичат да са физически активни или да дъвчат дъвка по време на учене. Не обичат теориите, а експериментите. Важно е да отбележим, че почти всеки човек е смесица от тези типове. Така че няма никой, който да е представител само на един от тях. Поради това ние учим най-добре когато впрегнем всички свои сетивни органи. Тогава нашият мозък се активира по много начини и добре съхранява новата информация. Така че четете, дискутирайте и слушайте новите думи! А след това поспортувайте!

Разширете езиковите си познания за свободното време, за пътувания в чужбина и професията!

Индонезийски се говори от над 160 милиона души. Но той е майчин език само на около 30 милиона. Причината за това е, че в Индонезия живеят почти 500 различни етнически групи. Те говорят 250 различни езика, които са разделени на много диалекти. Такова езиково многообразие може естествено да доведе до проблеми. Затова днешният индонезийски е въведен като стандартизиран национален език. Той се изучава във всички училища заедно с майчиния език. Индонезийският принадлежи към австронезийските езици.

Той е толкова тясно свързан с малайския, че двата езика се считат за почтиидентични. Изучаването на индонезийски има много предимства. Граматичните правила не са много сложни. Правописът също не е труден. Произношението се основава на начина на писане. Много индонезийски думи произхождат от други езици, което улеснява ученето. А скоро индонезийският ще бъде един от основните езици в света!