български » казахски | 75 [седемдесет и пет] | аргументирам нещо 1

75 [жетпіс бес] Бірнәрсені негіздеу 1

75 [jetpis bes] Birnärseni negizdew 1

Защо няма да дойдете?	Сіз неге келмейсіз?; Siz nege kelmeysiz?
Времето е лошо.	Ауа-райы өте нашар.; Awa-rayı öte naşar.
Аз няма да дойда, защото времето е лошо.	Мен келмеймін, себебі ауа-райы сондай нашар.; Men kelmeymin, sebebi awa-rayı sonday naşar.
Защо той няма да дойде?	Ол неге келмейді?; Ol nege kelmeydi?
Той не е поканен.	Оны шақырған жоқ.; Onı şaqırğan joq.
Той няма да дойде, защото не е поканен.	Ол келмейді, себебі оны шақырған жоқ.; Ol kelmeydi, sebebi onı şaqırğan joq.
Защо няма да дойдеш?	Сен неге келмейсің?; Sen nege kelmeysiñ?
Аз нямам време.	Менің уақытым жоқ.; Meniñ waqıtım joq.
Аз няма да дойда, защото нямам време.	Мен келмеймін, себебі менің уақытым жоқ.; Men kelmeymin, sebebi meniñ waqıtım joq.
Защо не останеш?	Сен неге қалмайсың?; Sen nege qalmaysıñ?
Аз трябва да работя още.	Маған әлі жұмыс істеу керек.; Mağan äli jumıs istew kerek.
Аз няма да остана, защото трябва да работя още.	Мен қалмаймын, себебі маған әлі жұмыс істеу керек.; Men qalmaymın, sebebi mağan äli jumıs istew kerek.
Защо си тръгвате вече?	Сіз неге ерте кетіп барасыз?; Siz nege erte ketip barasız?
Аз съм уморен / уморена.	Мен шаршадым.; Men şarşadım.
Аз си тръгвам, защото съм уморен / уморена.	Мен кетемін, себебі шаршадым.; Men ketemin, sebebi şarşadım.
Защо заминавате вече?	Сіз неге ерте кетіп барасыз?; Siz nege erte ketip barasız?
Вече е късно.	Кеш болып кетті.; Keş bolıp ketti.
Заминавам, защото вече е късно.	Мен кетемін, себебі кеш болып кетті.; Men ketemin, sebebi keş bolıp ketti.

Жестовете помагат при изучаването на лексиката

Когато учим лексика, мозъкът ни има много работа за вършене. Той трябва да съхрани всяка нова дума. Но Вие можете да подпомогнете мозъка си в този процес. Това се постига чрез жестове. Жестовете помагат на нашата памет. Тя може да запомня думи по-добре, ако обработва и жестове в същото време. Едно проучване ясно е доказало това. Изследователите накарали участниците в експеримента да учат нови думи. Тези думи всъщност не съществували. Те били част от един изкуствен език. При изучаването на някои думи участниците в експеримента си помагали с жестове. Така да се каже, те не просто ги слушали или четяли. Чрез използването на жестове, те също имитирали и смисъла на думите. Докато учели, била измерена мозъчната им дейност. Изследователите направили интересно откритие в този процес. Когато думите се учат с жестове, повече области от мозъка са активни. В допълнение към центъра на речта, сензомоторните области също показватактивност. Тази допълнителна мозъчна активност влияе на нашата памет. При обучението с жестове се формират сложни мрежи. Тези мрежи записват новите думи на няколко места в мозъка. По този начин новият речников запас може да бъде обработван по-ефективно. Когато искаме да използваме определени думи, мозъкът ни ги открива по-бързо. Те също се съхраняват по-добре. Важно е, обаче, жестът да е свързан с думата. Нашият мозък разпознава кога дадена дума и жест не си пасват. Новите открития могат да доведат до нови методи на преподаване. Хората, които знаят малко за езиците често учат бавно. Може би те ще учат по-лесно, ако имитират думите физически...