български » казахски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [жетпіс бір] қалау / істегісі келу

71 [jetpis bir] qalaw / istegisi kelw

Какво искате?	Сендер не қалайсыңдар?; Sender ne qalaysıñdar?
Искате ли да играете футбол?	Футбол ойнағыларың келе ме?; Fwtbol oynağılarıñ kele me?
Искате ли да посетите приятелите си?	Достарыңа барғыларың келе ме?; Dostarıña barğılarıñ kele me?
Искам	қалау / істегісі келу; qalaw / istegisi kelw
Не искам да закъснявам.	Менің кеш келгім келмейді.; Meniñ keş kelgim kelmeydi.
Не искам да ходя там.	Онда барғым келмейді.; Onda barğım kelmeydi.
Искам да си отида у дома.	Үйге қайтқым келіп тұр.; Üyge qaytqım kelip tur.
Искам да остана у дома.	Менің үйде қалғым келеді.; Meniñ üyde qalğım keledi.
Искам да съм сам / сама.	Менің жалғыз қалғым келеді.; Meniñ jalğız qalğım keledi.
Искаш ли да останеш тук?	Сен осында қалғың келе ме?; Sen osında qalğıñ kele me?
Искаш ли да се храниш тук?	Осында тамақтанғың келе ме?; Osında tamaqtanğıñ kele me?
Искаш ли да спиш тук?	Осында ұйықтағың келе ме?; Osında uyıqtağıñ kele me?
Утре ли искате да заминете?	Ертең кеткіңіз келе ме?; Erteñ ketkiñiz kele me?
До утре ли желаете да останете?	Ертеңге дейін қалғыңыз келе ме?; Erteñge deyin qalğıñız kele me?
Утре ли желаете да платите сметката?	Шотты ертең төлегіңіз келе ме?; Şottı erteñ tölegiñiz kele me?
На дискотека ли искате да отидете?	Дискотекаға барғыларың келе ме?; Dïskotekağa barğılarıñ kele me?
На кино ли искате да отидете?	Киноға барғыларың келе ме?; Kïnoğa barğılarıñ kele me?
В кафенето ли искате да отидете?	Кафеге барғыларың келе ме?; Kafege barğılarıñ kele me?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!