български » словенски | 91 [деветдесет и едно] | Подчинени изречения с че 1

91 [enaindevetdeset] Odvisni stavki z da 1

Времето утре може би ще е по-хубаво.	Vreme bo morda jutri boljše.
Откъде знаете това?	Odkod veste to?
Надявам се, че ще е по-хубаво.	Upam, da bo boljše.
Той непременно ще дойде.	Prav gotovo pride.
Сигурно ли е?	Je to zanesljivo?
Зная, че ще дойде.	Vem, da pride.
Той непременно ще звънне.	Zagotovo pokliče.
Наистина ли?	Res? (Resnično?)
Мисля, че ще звънне.	Mislim, da bo poklical.
Виното сигурно е старо.	To vino je gotovo staro.
Знаете ли това със сигурност?	Veste to gotovo?
Предполагам, че е старо.	Domnevam, da je staro.
Нашият шеф изглежда добре.	Naš šef dobro izgleda.
Намирате ли?	Se vam zdi?
Намирам, че изглежда дори много добре.	Zdi se mi, da celo zelo dobro izgleda.
Шефът определено има приятелка.	Šef ima gotovo kakšno punco.
Наистина ли мислите така?	Res tako mislite?
Твърде възможно е да има приятелка.	Čisto mogoče (možno) je, da ima punco.

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...