български » словенски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [enainsedemdeset] nekaj hoteti (želeti)

Какво искате?	Kaj hočete?
Искате ли да играете футбол?	Hočete igrati nogomet?
Искате ли да посетите приятелите си?	Hočete obiskati prijatelje?
Искам	hoteti
Не искам да закъснявам.	Nočem priti pozno.
Не искам да ходя там.	Nočem iti tja.
Искам да си отида у дома.	Hočem (iti) domov.
Искам да остана у дома.	Hočem ostati doma.
Искам да съм сам / сама.	Hočem biti sam(a).
Искаш ли да останеш тук?	Hočeš ostati tukaj?
Искаш ли да се храниш тук?	Hočeš jesti tukaj?
Искаш ли да спиш тук?	Hočeš spati tukaj?
Утре ли искате да заминете?	Hočete jutri odpotovati?
До утре ли желаете да останете?	Hočete ostati do jutri?
Утре ли желаете да платите сметката?	Hočete plačati račun šele jutri?
На дискотека ли искате да отидете?	Hočete v disko?
На кино ли искате да отидете?	Hočete v kino?
В кафенето ли искате да отидете?	Hočete v kavarno?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!