български » румънски | 65 [шейсет и пет] | Отрицание 2

65 [şaizeci şi cinci] Negaţie 2

Скъп ли е пръстенът?	Este scump inelul?
Не, той струва само сто евро.	Nu, nu costă decât o sută de Euro.
Но аз има само петдесет.	Dar eu am numai cincizeci.
Готов / готова ли си вече?	Eşti gata deja?
Не, още не.	Nu, încă nu.
Но ей сега съм готов / готова.	Dar imediat sunt gata.
Искаш ли още супа?	Mai doreşti supă?
Не, не искам повече.	Nu, nu mai doresc.
Но искам още един сладолед.	Dar încă o îngheţată.
Отдавна ли живееш тук?	Locuieşti de mult timp aici?
Не, едва от един месец.	Nu, abia de o lună.
Но вече познавам много хора.	Dar cunosc deja multe persoane.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи?	Mergi mâine acasă?
Не, чак в края на седмицата.	Nu, numai la sfârşit de săptămână.
Но още в неделя ще се върна.	Dar mă întorc deja duminică.
Дъщеря ти голяма ли е вече?	Fiica ta este deja majoră?
Не, тя е едва на седемнайсет.	Nu, are numai şaptesprezece ani.
Но вече има приятел.	Dar are deja un prieten.

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!