български » румънски | 44 [четирийсет и четири] | Вечерна разходка

44 [patruzeci şi patru] Să ieşi seara în oraş

Има ли тук дискотека?	Este aici o discotecă?
Има ли тук нощен клуб?	Este aici un club de noapte?
Има ли тук кръчма?	Este aici un bar?
Какво се играе тази вечер в театъра?	Ce spectacol este în seara asta la teatru?
Какъв филм дават тази вечер в киното?	Ce film rulează în seara asta la cinematograf?
Какво има тази вечер по телевизията?	Ce program este în seara asta la televizor?
Има ли още билети за театъра?	Mai sunt bilete pentru teatru?
Има ли още билети за киното?	Mai sunt bilete pentru cinematograf?
Има ли още билети за футболния мач?	Mai sunt bilete pentru meciul de fotbal?
Бих искал / искала да седя най-отзад.	Vreau să stau în spate de tot.
Бих искал / искала да седя някъде в средата.	Vreau să stau undeva în mijloc.
Бих искал / искала да седя най-отпред.	Vreau să stau în faţă de tot.
Можете ли да ми препоръчате нещо?	Îmi puteţi recomanda ceva?
Кога започва представлението?	Când începe reprezentaţia?
Можете ли да ми вземете билет?	Îmi puteţi face rost de un bilet?
Има ли тук наблизо голф-игрище?	Este aici în apropiere un teren de golf?
Има ли тук наблизо игрище за тенис?	Este aici în apropiere un teren de tenis?
Има ли тук наблизо закрит басейн?	Este aici în apropiere o piscină acoperită?

Гените влияят върху езика

Езикът, който говорим, зависи от нашето потекло. Но нашите гени също са отговорни за езика ни. Шотландски изследователи са стигнали до това заключение. Те са изследвали как английският се различава от китайския. По този начин открили, че гените също играят роля. Защото гените влияят върху развитието на мозъка ни. Така да се каже, те формират нашите мозъчни структури. С това те определят нашите способности за учене на езици. Вариантите на два гена са от решаващо значение за това. Когато един конкретен вариант е оскъден, тогава се развиват тоналните езици. Така тоналните езици се говорят от хора без тези генни варианти. В тоналните езици значението на думите се определя от височината на тоновете. Китайският, например, се причислява към тоналните езици. Ако въпросният генен вариант е доминиращ, обаче, други езици се развиват. Английският не е тонален език. Вариантите на този ген не са равномерно разпределени. Това означава, че те се проявяват с различна честота по света. Но езиците оцеляват само ако се предадат на поколенията. За да се случи това, децата трябва да са в състояние да имитират езика на своите родители. Така че, те трябва да могат да научат езика добре. Едва тогава той ще може да се предаде от поколение на поколение. По-възрастният генетичен вариант е този, който насърчава тоналните езици. Така че, вероятно в миналото е имало повече тонални езици, отколкото днес. Но човек не трябва да надценява генетичните компоненти. Те могат само да допринесат за обяснението на развитието на езика. Но няма ген за английския, нито за китайския език. Всеки може да научи всеки език. За това не са нужни гени, а по-скоро само любопитство и дисциплина!