български » румънски | 36 [трийсет и шест] | Градски транспорт

36 [treizeci şi şase] Transport public local

Къде е автобусната спирка?	Unde este staţia de autobuz?
Кой автобус отива в центъра?	Care autobuz merge în centru?
Кой автобус трябва да взема?	Ce rută trebuie să urmez ?
Трябва ли да се прекачвам?	Trebuie să schimb autobuzul?
Къде трябва да се прекачвам?	Unde trebuie să schimb autobuzul?
Колко струва един билет?	Cât costă un bilet de călătorie?
Колко спирки има до центъра?	Câte staţii sunt până în centru?
Трябва да слезете тук.	Trebuie să coborâţi aici.
Трябва да слезете отзад.	Trebuie să coborâţi prin spate.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути.	Următorul metrou vine în 5 minute.
Следващият трамвай пристига след 10 минути.	Următorul tramvai vine în 10 minute.
Следващият автобус пристига след 15 минути.	Următorul autobuz vine în 15 minute.
Кога е последният влак на метрото?	Când pleacă ultimul metrou?
Кога е последният трамвай?	Când pleacă ultimul tramvai?
Кога е последният автобус?	Când pleacă ultimul autobuz?
Имате ли билет?	Aveţi un bilet de călătorie?
Билет? – Не, нямам.	Un bilet de călătorie? – Nu, nu am.
Тогава трябва да платите глоба.	Atunci trebuie să plătiţi o amendă.

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?