Езиците на Европейския съюз

Днес Европейският съюз се състои от повече от 25 страни. В бъдеще дори и повече държави ще се включат в ЕС. Една нова страна обикновено означава също и нов език. В момента повече от 20 различни езика се говорят в ЕС. Всички езици в Европейския съюз са равни. Това разнообразие от езици е очарователно. Но то може също да доведе и до проблеми. Скептиците смятат, че многото езици са пречка за ЕС. Те възпрепятстват ефективното сътрудничество. Мнозина мислят, че следователно трябва да има общ език. Всички страни трябва да имат възможност да общуват на този език. Но това не е толкова лесно. Никой език не може да бъде обявен за единствен официален език. Другите страни ще се чувстват в неравностойно положение. И няма нито един истински неутрален език в Европа... Един изкуствен език като Есперанто също няма да работи. Защото културата на една държава винаги се отразява в езика. Ето защо нито една страна не иска да се откаже от своя език. Държавите виждат част от своята идентичност в своя език. Езиковата политика е важен елемент в дневния ред на ЕС. Има дори и комисар по въпросите на многоезичието. ЕС има най-много устни и писмени преводачи в света. Около 3500 души работят, за да направят възможно едно споразумение. Въпреки това, не всички документи винаги могат да бъдат преведени. Това би отнело твърде много време и би струвало твърде много пари. Повечето документи се превеждат само на няколко езика. Множеството езици са едно от най-големите предизвикателства за ЕС. Европа трябва да се обедини, без да губи множеството си идентичности!

Разширете езиковите си познания за свободното време, за пътувания в чужбина и професията!

Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение.

При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!