40 [четирийсет] |
Осведомяване за пътя
|
![]() |
४० [चाळीस] |
||
दिशा विचारणे
|
Извинете!
|
माफ करा!
māpha karā!
|
||
Можете ли да ми помогнете?
|
आपण माझी मदत करू शकता का?
Āpaṇa mājhī madata karū śakatā kā?
|
||
Къде има тук добър ресторант?
|
इथे जवळपास चांगले रेस्तरॉ कुठे आहे?
Ithē javaḷapāsa cāṅgalē rēstarŏ kuṭhē āhē?
| ||
Завийте наляво зад ъгъла.
|
त्या कोप-याला डावीकडे वळा.
Tyā kōpa-yālā ḍāvīkaḍē vaḷā.
|
||
Вървете след това направо.
|
मग थोडावेळ सरळ जा.
Maga thōḍāvēḷa saraḷa jā.
|
||
После продължете сто метра надясно.
|
मग उजवीकडे शंभर मीटर जा.
Maga ujavīkaḍē śambhara mīṭara jā.
| ||
Можете да вземете и автобус.
|
आपण बसनेसुद्धा जाऊ शकता.
Āpaṇa basanēsud'dhā jā'ū śakatā.
|
||
Можете да вземете и трамвай.
|
आपण ट्रामनेसुद्धा जाऊ शकता.
Āpaṇa ṭrāmanēsud'dhā jā'ū śakatā.
|
||
Можете и да карате след мен.
|
आपण आपल्या कारने माझ्या मागेसुद्धा येऊ शकता.
Āpaṇa āpalyā kāranē mājhyā māgēsud'dhā yē'ū śakatā.
| ||
Как да стигна до футболния стадион?
|
मी फुटबॉल स्टेडियमकडे कसा जाऊ शकतो? / कशी जाऊ शकते?
Mī phuṭabŏla sṭēḍiyamakaḍē kasā jā'ū śakatō? / Kaśī jā'ū śakatē?
|
||
Пресечете моста!
|
पूल पार करा.
Pūla pāra karā.
|
||
Карайте през тунела!
|
बोगद्यातून जा.
Bōgadyātūna jā.
| ||
Карайте до третия светофар.
|
तिस-या ट्रॅफिक सिग्नलकडे पोहोचेपर्यंत गाडी चालवत जा.
Tisa-yā ṭrĕphika signalakaḍē pōhōcēparyanta gāḍī cālavata jā.
|
||
След това завийте по първата улица надясно.
|
नंतर तुमच्या उजवीकडे पहिल्या रस्त्यावर वळा.
Nantara tumacyā ujavīkaḍē pahilyā rastyāvara vaḷā.
|
||
После карайте направо през следващото кръстовище.
|
नंतर पुढच्या इंटरसेक्शनवरून सरळ जा.
Nantara puḍhacyā iṇṭarasēkśanavarūna saraḷa jā.
| ||
Извинете, как да стигна до летището?
|
माफ करा, विमानतळाकडे कसे जायचे?
Māpha karā, vimānataḷākaḍē kasē jāyacē?
|
||
Най-добре вземете метрото.
|
आपण भुयारी मार्ग निवडणे सर्वात उत्तम.
Āpaṇa bhuyārī mārga nivaḍaṇē sarvāta uttama.
|
||
Пътувайте просто до последната спирка.
|
अगदी शेवटच्या स्थानकपर्यंत ट्राम / ट्रेनने जा आणि तेथे उतरा.
Agadī śēvaṭacyā sthānakaparyanta ṭrāma/ ṭrēnanē jā āṇi tēthē utarā.
| ||
Езикът на животнитеКогато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ... |
Разширете езиковите си познания за свободното време, за пътувания в чужбина и професията! Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски! |
Downloads are FREE for private use, public schools and for non-commercial purposes only! LICENCE AGREEMENT. Please report any mistakes or incorrect translations here. Imprint - Impressum © Copyright 2007 - 2020 Goethe Verlag Starnberg and licensors. All rights reserved. Contact book2 български - маратхи за начинаещи
|