български » гръцки | 73 [седемдесет и три] | мога / разрешено ми е / бива

73 [εβδομήντα τρία] επιτρέπεται να κάνω κάτι

73 [ebdomḗnta tría] epitrépetai na kánō káti

Можеш ли вече да караш кола?	Επιτρέπεται κιόλας να οδηγείς αυτοκίνητο; Epitrépetai kiólas na odēgeís autokínēto?
Можеш ли вече да пиеш алкохол?	Επιτρέπεται κιόλας να πίνεις αλκοόλ; Epitrépetai kiólas na píneis alkoól?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина?	Επιτρέπεται κιόλας να ταξιδεύεις μόνος στο εξωτερικό; Epitrépetai kiólas na taxideúeis mónos sto exōterikó?
мога / разрешено ми е / бива	επιτρέπεται / μπορώ; epitrépetai / mporṓ
Може ли да пушим тук?	Μπορούμε να καπνίσουμε εδώ; Mporoúme na kapnísoume edṓ?
Може ли да се пуши тук?	Επιτρέπεται το κάπνισμα εδώ; Epitrépetai to kápnisma edṓ?
Може ли да се плаща с кредитна карта?	Μπορεί κανείς να πληρώσει με πιστωτική κάρτα; Mporeí kaneís na plērṓsei me pistōtikḗ kárta?
Може ли да се плаща с чек?	Μπορεί κανείς να πληρώσει με επιταγή; Mporeí kaneís na plērṓsei me epitagḗ?
Може ли да се плаща само в брой?	Μόνο μετρητά μπορεί να πληρώσει κανείς; Móno metrētá mporeí na plērṓsei kaneís?
Може ли да се обадя по телефона?	Μπορώ να κάνω ένα τηλεφώνημα; Mporṓ na kánō éna tēlephṓnēma?
Може ли да попитам нещо?	Μπορώ να ρωτήσω κάτι; Mporṓ na rōtḗsō káti?
Може ли да кажа нещо?	Μπορώ να πω κάτι; Mporṓ na pō káti?
Той не може да спи в парка.	Δεν επιτρέπεται να κοιμηθεί στο πάρκο.; Den epitrépetai na koimētheí sto párko.
Той не може да спи в колата.	Δεν επιτρέπεται να κοιμηθεί στο αυτοκίνητο.; Den epitrépetai na koimētheí sto autokínēto.
Той не може да спи на гарата.	Δεν επιτρέπεται να κοιμηθεί στον σταθμό του τρένου.; Den epitrépetai na koimētheí ston stathmó tou trénou.
Може ли да седнем?	Μπορούμε να καθίσουμε; Mporoúme na kathísoume?
Може ли менюто?	Μπορούμε να έχουμε το μενού; Mporoúme na échoume to menoú?
Може ли да платим поотделно?	Μπορούμε να πληρώσουμε χωριστά; Mporoúme na plērṓsoume chōristá?

Майчин език = емоционален, чужд език = рационален?

Когато учим чужди езици, ние стимулираме мозъка си. Нашето мислене се променя чрез учението. Ние ставаме по-креативни и гъвкави. Също така сложното мислене се отдава по-лесно на хората, които са многоезични. Паметта се упражнява чрез ученето. Колкото повече научаваме, толкова по-добре функционира тя. Този, който е научил много езици също научава други неща по-бързо. Той може да мисли по-съсредоточено по дадена тема за по-дълго време. Като резултат, той решава проблеми бързо. Многоезичните индивиди също са по-решителни. Но това как те вземат решенията, също зависи от езиците. Езикът, на който мислим, оказва влияние върху нашите решения. Психолози изследвали множество участници в един научен експеримент. Всички подложени на експеримента били двуезични. Освен родния си език те говорели също и друг език. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на един въпрос. Въпросът бил свързан с решението на определен проблем. В този процес, изпитваните индивиди трябвало да изберат между две възможности. Едната опция била значително по-рискована, отколкото другата. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на въпроса на двата езика. И на различните езици те давали различни отговори! Когато говорели на родния си език, участниците в експеримента избирали риска. Но на чуждия език, те решавали в полза на по-безопасната опция. След този експеримент, участниците трябвало да залагат. Тук също имало ясна разлика. Когато използвали чуждия език, те били по-разумни. Изследователите предполагат, че сме по-съсредоточени при чуждите езици. Ето защо, тогава ние взимаме решенията не емоционално, а рационално...