български » гръцки | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [εβδομήντα ένα] θέλω κάτι

71 [ebdomḗnta éna] thélō káti

Какво искате?	Τι θέλετε; Ti thélete?
Искате ли да играете футбол?	Θέλετε να παίξετε ποδόσφαιρο; Thélete na paíxete podósphairo?
Искате ли да посетите приятелите си?	Θέλετε να επισκεφτούμε φίλους; Thélete na episkephtoúme phílous?
Искам	θέλω; thélō
Не искам да закъснявам.	Δεν θέλω να αργήσω.; Den thélō na argḗsō.
Не искам да ходя там.	Δεν θέλω να πάω.; Den thélō na páō.
Искам да си отида у дома.	Θέλω να πάω σπίτι.; Thélō na páō spíti.
Искам да остана у дома.	Θέλω να μείνω (στο) σπίτι.; Thélō na meínō (sto) spíti.
Искам да съм сам / сама.	Θέλω να μείνω μόνος / μόνη.; Thélō na meínō mónos / mónē.
Искаш ли да останеш тук?	Θέλεις να μείνουμε εδώ; Théleis na meínoume edṓ?
Искаш ли да се храниш тук?	Θέλεις να φάμε εδώ; Théleis na pháme edṓ?
Искаш ли да спиш тук?	Θέλεις να κοιμηθούμε εδώ; Théleis na koimēthoúme edṓ?
Утре ли искате да заминете?	Θέλετε να φύγετε αύριο; Thélete na phýgete aúrio?
До утре ли желаете да останете?	Θέλετε να μείνετε ως αύριο; Thélete na meínete ōs aúrio?
Утре ли желаете да платите сметката?	Θέλετε να πληρώσετε αύριο το λογαριασμό; Thélete na plērṓsete aúrio to logariasmó?
На дискотека ли искате да отидете?	Θέλετε να πάμε στη ντίσκο; Thélete na páme stē ntísko?
На кино ли искате да отидете?	Θέλετε να πάμε σινεμά; Thélete na páme sinemá?
В кафенето ли искате да отидете?	Θέλετε να πάμε στην καφετέρια; Thélete na páme stēn kaphetéria?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!