български » албански | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [shtatёdhjetёenjё] tё duash diçka

Какво искате?	Çfarё doni?
Искате ли да играете футбол?	A doni tё luani futboll?
Искате ли да посетите приятелите си?	A doni tё vizitoni shokёt?
Искам	dua
Не искам да закъснявам.	Nuk dua tё vij vonё.
Не искам да ходя там.	Unё nuk dua tё shkoj atje.
Искам да си отида у дома.	Dua tё shkoj nё shtёpi.
Искам да остана у дома.	Dua tё rri nё shtёpi.
Искам да съм сам / сама.	Dua tё rri vetёm.
Искаш ли да останеш тук?	Do tё rrish kёtu?
Искаш ли да се храниш тук?	Do tё hash kёtu?
Искаш ли да спиш тук?	A do tё flesh kёtu?
Утре ли искате да заминете?	A doni tё niseni nesёr?
До утре ли желаете да останете?	A do tё rrini deri nesёr?
Утре ли желаете да платите сметката?	Doni ta paguani llogarinё nesër?
На дискотека ли искате да отидете?	A doni tё shkoni nё disko?
На кино ли искате да отидете?	A do tё shkoni nё kinema?
В кафенето ли искате да отидете?	A do shkoni nё kafe?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!