български » румънски | 81 [осемдесет и едно] | Минало време 1

81 [optzeci şi unu] Trecut 1

Пиша	a scrie
Той написа писмо.	El scria o scrisoare.
А тя надписваше картичка.	Şi ea scria o vedere.
Чета	a citi
Той четеше илюстровано списание.	El citea o ilustrată.
А тя четеше книга.	Şi ea citea o carte.
Вземам	a lua
Той взе цигара.	El a luat o ţigară.
Тя взе парче шоколад.	Ea a luat o bucată de ciocolată.
Той не беше предан, но тя беше предана.	El era infidel, dar ea era fidelă.
Той беше мързелив, но тя беше старателна.	El era leneş, dar ea era harnică.
Той беше беден, но тя беше богата.	El era sărac, dar ea era bogată.
Той нямаше пари, а дългове.	El nu a avut bani, ci datorii.
Той нямаше късмет, а само несполука.	El nu a avut noroc, ci ghinion.
Той нямаше успех, а неуспех.	El nu a avut succes, ci insucces.
Той не беше доволен, а недоволен.	El nu a fost mulţumit, ci nemulţumit.
Той не беше щастлив, а нещастен.	El nu a fost fericit, ci nefericit.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен.	El nu a fost simpatic, ci antipatic.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!