български » румънски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [şaptezeci şi unu] „a vrea” ceva

Какво искате?	Ce vreţi?
Искате ли да играете футбол?	Vreţi să jucaţi fotbal?
Искате ли да посетите приятелите си?	Vreţi să vizitaţi prieteni?
Искам	a vrea
Не искам да закъснявам.	Nu vreau să vin târziu.
Не искам да ходя там.	Nu vreau să merg acolo.
Искам да си отида у дома.	Vreau să merg acasă.
Искам да остана у дома.	Vreau să rămân acasă.
Искам да съм сам / сама.	Vreau să fiu singur.
Искаш ли да останеш тук?	Vrei să rămâi aici?
Искаш ли да се храниш тук?	Vrei să mănânci aici?
Искаш ли да спиш тук?	Vrei să dormi aici?
Утре ли искате да заминете?	Vreţi să plecaţi mâine?
До утре ли желаете да останете?	Vreţi să rămâneţi până mâine?
Утре ли желаете да платите сметката?	Vreţi să plătiţi factura abia mâine?
На дискотека ли искате да отидете?	Vreţi să mergeţi la discotecă?
На кино ли искате да отидете?	Vreţi să mergeţi la cinematograf?
В кафенето ли искате да отидете?	Vreţi să mergeţi la cafenea?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!