български » латвийски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [septiņdesmit viens] kaut ko gribēt

Какво искате?	Ko jūs gribat?
Искате ли да играете футбол?	Vai jūs gribat spēlēt futbolu?
Искате ли да посетите приятелите си?	Vai jūs gribat apciemot draugus?
Искам	gribēt
Не искам да закъснявам.	Es negribu atnākt vēlu.
Не искам да ходя там.	Es negribu turp iet.
Искам да си отида у дома.	Es gribu iet mājās.
Искам да остана у дома.	Es gribu palikt mājās.
Искам да съм сам / сама.	Es gribu būt viena.
Искаш ли да останеш тук?	Vai tu gribi palikt šeit?
Искаш ли да се храниш тук?	Vai tu gribi šeit ēst?
Искаш ли да спиш тук?	Vai tu gribi šeit gulēt?
Утре ли искате да заминете?	Vai Jūs gribat aizbraukt rīt?
До утре ли желаете да останете?	Vai Jūs gribat palikt līdz rītdienai?
Утре ли желаете да платите сметката?	Vai Jūs gribat samaksāt rēķinu tikai rīt?
На дискотека ли искате да отидете?	Vai jūs gribat iet uz diskotēku?
На кино ли искате да отидете?	Vai jūs gribat iet uz kino?
В кафенето ли искате да отидете?	Vai jūs gribat iet uz kafejnīcu?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!