български » латвийски | 65 [шейсет и пет] | Отрицание 2

65 [sešdesmit pieci] Noliegums 2

Скъп ли е пръстенът?	Vai gredzens ir dārgs?
Не, той струва само сто евро.	Nē, tas maksā tikai simts eiro.
Но аз има само петдесет.	Bet man ir tikai piecdesmit.
Готов / готова ли си вече?	Vai tu jau esi gatava?
Не, още не.	Nē, vēl nē.
Но ей сега съм готов / готова.	Bet es tūlīt būšu gatava.
Искаш ли още супа?	Vai tu vēl vēlies zupu?
Не, не искам повече.	Nē, vairāk negribu.
Но искам още един сладолед.	Bet vēl saldējumu.
Отдавна ли живееш тук?	Vai tu jau sen te dzīvo?
Не, едва от един месец.	Nē, tikai mēnesi.
Но вече познавам много хора.	Bet es pazīstu jau daudzus cilvēkus.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи?	Vai tu rīt brauc mājās?
Не, чак в края на седмицата.	Nē, tikai nedēļas nogalē.
Но още в неделя ще се върна.	Bet es atgriezīšos jau svētdien.
Дъщеря ти голяма ли е вече?	Vai tava meita ir jau pieaugusi?
Не, тя е едва на седемнайсет.	Nē, viņai ir tikai sešpadsmit.
Но вече има приятел.	Bet viņai ir jau draugs.

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!