български » грузински | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [სამოცდათერთმეტი] სურვილი

71 [samotsdatertmet'i] survili

Какво искате?	რა გინდათ თქვენ?; ra gindat tkven?
Искате ли да играете футбол?	ფეხბურთის თამაში გინდათ?; pekhburtis tamashi gindat?
Искате ли да посетите приятелите си?	მეგობრების მონახულება გინდათ?; megobrebis monakhuleba gindat?
Искам	სურვილი; survili
Не искам да закъснявам.	არ მინდა გვიან მოვიდე.; ar minda gvian movide.
Не искам да ходя там.	იქ წასვლა არ მინდა.; ik ts'asvla ar minda.
Искам да си отида у дома.	სახლში წასვლა მინდა.; sakhlshi ts'asvla minda.
Искам да остана у дома.	სახლში დარჩენა მსურს.; sakhlshi darchena msurs.
Искам да съм сам / сама.	მარტო ყოფნა მსურს.; mart'o qopna msurs.
Искаш ли да останеш тук?	აქ გინდა დარჩენა?; ak ginda darchena?
Искаш ли да се храниш тук?	აქ გინდა ჭამა?; ak ginda ch'ama?
Искаш ли да спиш тук?	აქ გინდა ძილი?; ak ginda dzili?
Утре ли искате да заминете?	ხვალ გსურთ გამგზავრება?; khval gsurt gamgzavreba?
До утре ли желаете да останете?	ხვალამდე გსურთ დარჩენა?; khvalamde gsurt darchena?
Утре ли желаете да платите сметката?	ანგარიშის გადახდა ხვალ გსურთ?; angarishis gadakhda khval gsurt?
На дискотека ли искате да отидете?	დისკოთეკაზე გინდათ?; disk'otek'aze gindat?
На кино ли искате да отидете?	კინოში გინდათ?; k'inoshi gindat?
В кафенето ли искате да отидете?	კაფეში გინდათ?; k'apeshi gindat?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!