български » грузински | 36 [трийсет и шест] | Градски транспорт

36 [ოცდათექვსმეტი] საზოგადოებრივი ტრანსპორტი

36 [otsdatekvsmet'i] sazogadoebrivi t'ransp'ort'i

Къде е автобусната спирка?	სად არის ავტობუსის გაჩერება?; sad aris avt'obusis gachereba?
Кой автобус отива в центъра?	რომელი ავტობუსი მიდის ცენტრში?; romeli avt'obusi midis tsent'rshi?
Кой автобус трябва да взема?	რომელი ხაზით უნდა ვიმგზავრო?; romeli khazit unda vimgzavro?
Трябва ли да се прекачвам?	უნდა გადავჯდე?; unda gadavjde?
Къде трябва да се прекачвам?	სად უნდა გადავჯდე?; sad unda gadavjde?
Колко струва един билет?	რა ღირს ერთი ბილეთი?; ra ghirs erti bileti?
Колко спирки има до центъра?	რამდენი გაჩერებაა ცენტრამდე?; ramdeni gacherebaa tsent'ramde?
Трябва да слезете тук.	აქ უნდა ჩაბრძანდეთ.; ak unda chabrdzandet.
Трябва да слезете отзад.	უკნიდან უნდა ჩაბრძანდეთ.; uk'nidan unda chabrdzandet.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути.	მეტროს შემდეგი მატარებელი 5 წუთში მოვა.; met'ros shemdegi mat'arebeli 5 ts'utshi mova.
Следващият трамвай пристига след 10 минути.	შემდეგი ტრამვაი 10 წუთში მოვა.; shemdegi t'ramvai 10 ts'utshi mova.
Следващият автобус пристига след 15 минути.	შემდეგი ავტობუსი 15 წუთში მოვა.; shemdegi avt'obusi 15 ts'utshi mova.
Кога е последният влак на метрото?	როდის გადის მეტროს ბოლო მატარებელი?; rodis gadis met'ros bolo mat'arebeli?
Кога е последният трамвай?	როდის გადის ბოლო ტრამვაი?; rodis gadis bolo t'ramvai?
Кога е последният автобус?	როდის გადის ბოლო ავტობუსი?; rodis gadis bolo avt'obusi?
Имате ли билет?	გაქვთ ბილეთი?; gakvt bileti?
Билет? – Не, нямам.	ბილეთი? -არა, არ მაქვს.; bileti? -ara, ar makvs.
Тогава трябва да платите глоба.	მაშინ ჯარიმა უნდა გადაიხადოთ!; mashin jarima unda gadaikhadot!

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?