български » фински | 91 [деветдесет и едно] | Подчинени изречения с че 1

91 [yhdeksänkymmentäyksi] Sivulauseita että-sanalla 1

Времето утре може би ще е по-хубаво.	Sää paranee ehkä huomenna.
Откъде знаете това?	Mistä tiedätte sen?
Надявам се, че ще е по-хубаво.	Toivon, että se paranee.
Той непременно ще дойде.	Hän tulee varmasti.
Сигурно ли е?	Onko se varmaa?
Зная, че ще дойде.	Tiedän, että hän tulee.
Той непременно ще звънне.	Hän soittaa varmasti.
Наистина ли?	Oikeasti?
Мисля, че ще звънне.	Luulen, että hän soittaa.
Виното сигурно е старо.	Viini on varmasti vanhaa.
Знаете ли това със сигурност?	Tiedättekö sen tarkkaan?
Предполагам, че е старо.	Oletan, että se on vanhaa.
Нашият шеф изглежда добре.	Pomomme näyttää komealta.
Намирате ли?	Oletteko sitä mieltä?
Намирам, че изглежда дори много добре.	Olen sitä mieltä, että hän näyttää jopa todella komealta.
Шефът определено има приятелка.	Pomolla on varmasti tyttöystävä.
Наистина ли мислите така?	Uskotteko todella niin?
Твърде възможно е да има приятелка.	Se on hyvin mahdollista, että hänellä on tyttöystävä.

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...