български » фински | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [seitsemänkymmentäyksi] haluta jotakin 2

Какво искате?	Mitä haluatte?
Искате ли да играете футбол?	Haluatteko pelata jalkapalloa?
Искате ли да посетите приятелите си?	Haluatteko käydä kylässä ystävien luona?
Искам	haluta
Не искам да закъснявам.	En halua tulla myöhään.
Не искам да ходя там.	En halua mennä.
Искам да си отида у дома.	Haluan mennä kotiin.
Искам да остана у дома.	Haluan jäädä kotiin.
Искам да съм сам / сама.	Haluan olla yksin.
Искаш ли да останеш тук?	Haluatko jäädä tänne?
Искаш ли да се храниш тук?	Haluatko syödä täällä?
Искаш ли да спиш тук?	Haluatko nukkua täällä?
Утре ли искате да заминете?	Haluatteko lähteä huomenna?
До утре ли желаете да останете?	Haluatteko jäädä huomiseen?
Утре ли желаете да платите сметката?	Haluatteko maksaa laskun vasta huomenna?
На дискотека ли искате да отидете?	Haluatteko mennä diskoon?
На кино ли искате да отидете?	Haluatteko mennä elokuviin?
В кафенето ли искате да отидете?	Haluatteko mennä kahvilaan?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!