български » естонски | 91 [деветдесет и едно] | Подчинени изречения с че 1

91 [üheksakümmend üks] Kõrvallaused sõnaga et 1

Времето утре може би ще е по-хубаво.	Ilm läheb võib-olla homme paremaks.
Откъде знаете това?	Kust te teate seda?
Надявам се, че ще е по-хубаво.	Ma loodan, et see läheb paremaks.
Той непременно ще дойде.	Ta tuleb päris kindlalt.
Сигурно ли е?	On see kindel?
Зная, че ще дойде.	Ma tean, et ta tuleb.
Той непременно ще звънне.	Ta helistab kindlasti.
Наистина ли?	Tõesti?
Мисля, че ще звънне.	Ma arvan, et ta helistab.
Виното сигурно е старо.	See vein on kindlasti vana.
Знаете ли това със сигурност?	Teate te seda kindlalt?
Предполагам, че е старо.	Ma pakun, et see on vana.
Нашият шеф изглежда добре.	Meie ülemus näeb hea välja.
Намирате ли?	Arvate?
Намирам, че изглежда дори много добре.	Ma arvan, et ta näeb lausa väga hea välja.
Шефът определено има приятелка.	Ülemusel on kindlasti tüdruksõber.
Наистина ли мислите така?	Arvate tõesti?
Твърде възможно е да има приятелка.	See on päris tõenäoline, et tal on tüdruksõber.

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...