български » естонски | 58 [петдесет и осем] | Частите на тялото

58 [viiskümmend kaheksa] Kehaosad

Аз рисувам човек.	Ma joonistan meest.
Първо главата.	Esiteks pea.
Човекът носи шапка.	Mees kannab mütsi.
Косата му не се вижда.	Juukseid ei ole näha.
И ушите му не се виждат.	Kõrvu ei ole samuti näha.
Гърбът му също не се вижда.	Selga ei ole ka näha.
Рисувам очите и устата.	Ma joonistan silmad ja suu.
Човекът танцува и се смее.	Mees tantsib ja naerab.
Човекът има дълъг нос.	Mehel on pikk nina.
Той носи пръчка в ръцете си.	Ta kannab keppi käes.
Носи и шал около врата си.	Ta kannab ka salli ümber kaela.
Зима е и е студено.	On talv ja külm.
Ръцете му са силни.	Käed on tugevad.
И краката му са силни.	Jalad on samuti tugevad.
Човекът е от сняг.	See mees on lumest.
Той не носи панталон и палто.	Ta ei kanna pükse ega mantlit.
Но не му е студено.	Kuid see mees ei külmeta.
Той е снежен човек.	Ta on lumemees.

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...