български » естонски | 36 [трийсет и шест] | Градски транспорт

36 [kolmkümmend kuus] Ühistransport

Къде е автобусната спирка?	Kus asub bussipeatus?
Кой автобус отива в центъра?	Milline buss sõidab kesklinna?
Кой автобус трябва да взема?	Millise liiniga peaksin sõitma?
Трябва ли да се прекачвам?	Kas ma pean ümber istuma?
Къде трябва да се прекачвам?	Kus ma ümber istuma pean?
Колко струва един билет?	Mis maksab pilet?
Колко спирки има до центъра?	Mitu peatust on kesklinnani?
Трябва да слезете тук.	Te peate siin väljuma.
Трябва да слезете отзад.	Te peate tagant väljuma.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути.	Järgmine metroorong tuleb 5 minuti pärast.
Следващият трамвай пристига след 10 минути.	Järgmine tramm tuleb 10 minuti pärast.
Следващият автобус пристига след 15 минути.	Järgmine buss tuleb 15 minuti pärast.
Кога е последният влак на метрото?	Millal läheb viimane metroorong?
Кога е последният трамвай?	Millal läheb viimane tramm?
Кога е последният автобус?	Millal läheb viimane buss?
Имате ли билет?	Kas teil on pilet?
Билет? – Не, нямам.	Pilet? – Ei, mul ei ole.
Тогава трябва да платите глоба.	Siis peate te trahvi maksma.

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?