български » турски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [yetmiş bir] bir şey istemek

Какво искате?	Ne istiyorsunuz?
Искате ли да играете футбол?	Futbol mu oynamak istiyorsunuz?
Искате ли да посетите приятелите си?	Arkadaşları mı ziyaret etmek istiyorsunuz?
Искам	istemek
Не искам да закъснявам.	Geç gelmek istemiyorum.
Не искам да ходя там.	Oraya gitmek istemiyorum.
Искам да си отида у дома.	Eve gitmek istiyorum.
Искам да остана у дома.	Evde kalmak istiyorum.
Искам да съм сам / сама.	Yalnız olmak istiyorum.
Искаш ли да останеш тук?	Burada kalmak mı istiyorsun?
Искаш ли да се храниш тук?	Burada mı yemek yemek istiyorsun?
Искаш ли да спиш тук?	Burada mı uyumak istiyorsun?
Утре ли искате да заминете?	Yarın mı yola çıkmak istiyorsunuz?
До утре ли желаете да останете?	Yarına kadar kalmak mı istiyorsunuz?
Утре ли желаете да платите сметката?	Hesabı yarın mı ödemek istiyorsunuz?
На дискотека ли искате да отидете?	Diskoya mı gitmek istiyorsunuz?
На кино ли искате да отидете?	Sinemaya mı gitmek istiyorsunuz?
В кафенето ли искате да отидете?	Pastaneye mi gitmek istiyorsunuz?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!