Разговорник

MP3

56 [петдесет и шест]

Чувства

56 [pesёdhjetёegjashtё]	Ndjenjat

Изберете как искате да видите превода:

Езикът на нашите предци

Съвременни езици могат да бъдат анализирани от езиковедите. Различни методи се използват за тази цел. Но как са говорели хората преди хиляди години? Много по- трудно е да се отговори на този въпрос. Въпреки това, учените са прекарали години в изследване на този въпрос. Те искали да изследват как хората са говорили някога. За да извършат това, те се опитали да възстановят древните форми на речта. Американски учени направили вълнуващо откритие. Те анализирали повече от 2000 езика. По-специално, анализирали структурата на изреченията в езиците. Резултатите от тяхното изследване били много интересни. Около половината от езиците имат S-O-V структура на изречението. Тоест, последователността на частите на изреченията в тях е подлог, допълнение и сказуемо. Повече от 700 езика следват модела S-V-О. И около 160 езика работят по системата V-S-O. Само около 40 езика използват V-O-S модела. 120 езика представляват хибриди. От друга страна, O-V-S и O-S-V са подчертано редки системи. По-голямата част от изследваните езици използват принципа S-O-V. Персийският, японският и турският са някои примери. Повечето живи езици следват модела S-V-O, обаче. Този тип структура на изречението доминира в Индо-европейското езиковосемейство днес. Изследователите смятат, че моделът S-O-V е бил използван по-рано. Всички езици са базирани на тази система . Но по-късно езиците започнали да се разграничават. Все още не знаем как е станало това. Въпреки това, за промяната в структурата на изречението трябва да е имало причина. Тъй като в еволюцията, само това, което има предимства надделява...

Изтеглянията са БЕЗПЛАТНИ за лична употреба, държавни училища или нетърговски цели.
ЛИЦЕНЗИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ | Моля, докладвайте за всякакви грешки или неправилни преводи тук!
Отпечатък | © Copyright 2007 - 2025 Goethe Verlag Starnberg и лицензодатели.
Всички права запазени. Контакт

имам желание / настроение	K_m q_j_ Kam qejf K__ q___ Kam qejf ___ ____ Kam qejf
Ние имаме желание / настроение.	N_ k_m_ q_j_. Ne kemi qejf. N_ k___ q____ Ne kemi qejf. __ ____ _____ Ne kemi qejf.
Ние нямаме желание / настроение.	S_k_m_ q_j_. S’kemi qejf. S_____ q____ S’kemi qejf. ______ _____ S’kemi qejf.

страхувам се	T_ k_s_ f_i_ё Tё kesh frikё T_ k___ f____ Tё kesh frikё __ ____ _____ Tё kesh frikё
Аз се страхувам.	K_m f_i_ё_ Kam frikё. K__ f_____ Kam frikё. ___ ______ Kam frikё.
Аз не се страхувам.	N_k k_m f_i_ё_ Nuk kam frikё. N__ k__ f_____ Nuk kam frikё. ___ ___ ______ Nuk kam frikё.

имам време	T_ k_s_ k_h_. Tё kesh kohё. T_ k___ k____ Tё kesh kohё. __ ____ _____ Tё kesh kohё.
Той има време.	A_ k_ k_h_. Ai ka kohё. A_ k_ k____ Ai ka kohё. __ __ _____ Ai ka kohё.
Той няма време.	A_ s_k_ k_h_. Ai s’ka kohё. A_ s___ k____ Ai s’ka kohё. __ ____ _____ Ai s’ka kohё.

скучая	T_ j_s_ i m_r_i_u_ Tё jesh i mёrzitur T_ j___ i m_______ Tё jesh i mёrzitur __ ____ _ ________ Tё jesh i mёrzitur
Тя скучае.	A_o ё_h_ё e m_r_i_u_. Ajo ёshtё e mёrzitur. A__ ё____ e m________ Ajo ёshtё e mёrzitur. ___ _____ _ _________ Ajo ёshtё e mёrzitur.
Тя не скучае.	A_o n_k ё_h_ё e m_r_i_u_. Ajo nuk ёshtё e mёrzitur. A__ n__ ё____ e m________ Ajo nuk ёshtё e mёrzitur. ___ ___ _____ _ _________ Ajo nuk ёshtё e mёrzitur.

гладен / гладна съм	T_ k_s_ u_i_ Tё kesh uri. T_ k___ u___ Tё kesh uri. __ ____ ____ Tё kesh uri.
Гладни ли сте?	A k_n_ u_i_ A keni uri? A k___ u___ A keni uri? _ ____ ____ A keni uri?
Не сте ли гладни?	N_k k_n_ u_i_ Nuk keni uri? N__ k___ u___ Nuk keni uri? ___ ____ ____ Nuk keni uri?

жаден / жадна съм	K_m e_j_. Kam etje. K__ e____ Kam etje. ___ _____ Kam etje.
Те са жадни.	J_ k_n_ e_j_. Ju keni etje. J_ k___ e____ Ju keni etje. __ ____ _____ Ju keni etje.
Те не са жадни.	J_ n_k k_n_ e_j_. Ju nuk keni etje. J_ n__ k___ e____ Ju nuk keni etje. __ ___ ____ _____ Ju nuk keni etje.

Разговорник

Езикът на нашите предци

Меню

Връзки

Изтеглете нашето приложение