български » норвежки | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [syttien] ville noe 2

Какво искате?	Hva vil dere?
Искате ли да играете футбол?	Vil dere spille fotball?
Искате ли да посетите приятелите си?	Vil dere besøke venner?
Искам	ville
Не искам да закъснявам.	Jeg vil ikke komme for sent.
Не искам да ходя там.	Jeg vil ikke gå (dit).
Искам да си отида у дома.	Jeg vil gå hjem.
Искам да остана у дома.	Jeg vil bli hjemme.
Искам да съм сам / сама.	Jeg vil være alene.
Искаш ли да останеш тук?	Vil du bli her?
Искаш ли да се храниш тук?	Vil du spise her?
Искаш ли да спиш тук?	Vil du sove her?
Утре ли искате да заминете?	Vil du kjøre i morgen?
До утре ли желаете да останете?	Vil du bli til i morgen?
Утре ли желаете да платите сметката?	Vil du betale regningen i morgen?
На дискотека ли искате да отидете?	Vil dere på diskotek?
На кино ли искате да отидете?	Vil dere på kino?
В кафенето ли искате да отидете?	Vil dere på kafé?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!