български » норвежки - Nynorsk | 81 [осемдесет и едно] | Минало време 1

81 [åttiein] Fortid 1

Пиша	skrive
Той написа писмо.	Han skreiv eit brev.
А тя надписваше картичка.	Og ho skreiv eit kort.
Чета	lese
Той четеше илюстровано списание.	Eg las eit magasin.
А тя четеше книга.	Og ho las ei bok.
Вземам	ta
Той взе цигара.	Han tok ein sigarett.
Тя взе парче шоколад.	Ho tok eit stykke sjokoladekake.
Той не беше предан, но тя беше предана.	Han var utru, men ho var trufast.
Той беше мързелив, но тя беше старателна.	Han var lat, men ho var flittig.
Той беше беден, но тя беше богата.	Han var fattig, men ho var rik.
Той нямаше пари, а дългове.	Han hadde ingen pengar, berre gjeld.
Той нямаше късмет, а само несполука.	Han hadde ikkje flaks, berre uflaks.
Той нямаше успех, а неуспех.	Han lukkast ikkje, han berre mislukkast.
Той не беше доволен, а недоволен.	Han var ikkje fornøgd, men misfornøgd.
Той не беше щастлив, а нещастен.	Han var ikkje lukkeleg, men ulukkeleg.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен.	Han var ikkje sympatisk, men usympatisk.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!