български » латвийски | 81 [осемдесет и едно] | Минало време 1

81 [astoņdesmit viens] Pagātne 1

Пиша	rakstīt
Той написа писмо.	Viņš rakstīja vēstuli.
А тя надписваше картичка.	Un viņa rakstīja pastkarti.
Чета	lasīt
Той четеше илюстровано списание.	Viņš lasīja ilustrētu žurnālu.
А тя четеше книга.	Un viņa lasīja grāmatu.
Вземам	ņemt
Той взе цигара.	Viņš paņēma cigareti.
Тя взе парче шоколад.	Viņa paņēma gabaliņu šokolādes.
Той не беше предан, но тя беше предана.	Viņš bija neuzticīgs, bet viņa bija uzticīga.
Той беше мързелив, но тя беше старателна.	Viņš bija slinks, bet viņa bija čakla.
Той беше беден, но тя беше богата.	Viņš bija nabadzīgs, bet viņa bija bagāta.
Той нямаше пари, а дългове.	Viņam nebija naudas, bet bija parādi.
Той нямаше късмет, а само несполука.	Viņam nebija laimes, bet bija nelaimes.
Той нямаше успех, а неуспех.	Viņam nebija panākumu, bet bija neveiksmes.
Той не беше доволен, а недоволен.	Viņš nebija apmierināts, bet bija neapmierināts.
Той не беше щастлив, а нещастен.	Viņš nebija laimīgs, bet bija nelaimīgs.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен.	Viņš nebija simpātisks, bet bija nesimpātisks.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!