български » индонезийски | 91 [деветдесет и едно] | Подчинени изречения с че 1

91 [sembilan puluh satu] Anak kalimat dengan bahwa 1

Времето утре може би ще е по-хубаво.	Cuaca esok hari mungkin akan membaik.
Откъде знаете това?	Dari mana Anda mengetahui hal itu?
Надявам се, че ще е по-хубаво.	Saya harap, bahwa cuaca menjadi lebih baik.
Той непременно ще дойде.	Dia pasti datang.
Сигурно ли е?	Yakin?
Зная, че ще дойде.	Saya tahu, bahwa dia datang.
Той непременно ще звънне.	Dia pasti menelepon.
Наистина ли?	Benarkah?
Мисля, че ще звънне.	Saya percaya, bahwa dia menelepon.
Виното сигурно е старо.	Minuman anggurnya benar-benar sudah lama.
Знаете ли това със сигурност?	Apakah Anda benar-benar mengetahuinya?
Предполагам, че е старо.	Saya menduga, bahwa anggurnya lama.
Нашият шеф изглежда добре.	Bos kami tampan.
Намирате ли?	Bagaimana menurut Anda?
Намирам, че изглежда дори много добре.	Menurut saya, bahwa dia bahkan benar-benar tampan.
Шефът определено има приятелка.	Bos itu pasti memiliki seorang kekasih.
Наистина ли мислите така?	Apakah Anda benar-benar percaya?
Твърде възможно е да има приятелка.	Bisa jadi, bahwa dia mempunyai seorang kekasih.

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...