български » индонезийски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [tujuh puluh satu] mau sesuatu

Какво искате?	Apa yang kalian mau?
Искате ли да играете футбол?	Kalian mau bermain sepak bola?
Искате ли да посетите приятелите си?	Kalian mau menjenguk teman-teman?
Искам	mau
Не искам да закъснявам.	Saya tidak mau datang terlambat.
Не искам да ходя там.	Saya tidak mau ke sana.
Искам да си отида у дома.	Saya mau pulang ke rumah.
Искам да остана у дома.	Saya mau tinggal di rumah.
Искам да съм сам / сама.	Saya mau sendirian.
Искаш ли да останеш тук?	Maukah kamu tinggal di sini?
Искаш ли да се храниш тук?	Maukah kamu makan di sini?
Искаш ли да спиш тук?	Maukah kamu tidur di sini?
Утре ли искате да заминете?	Maukah Anda berangkat besok?
До утре ли желаете да останете?	Maukah Anda tinggal sampai besok?
Утре ли желаете да платите сметката?	Apakah Anda ingin membayar tagihan besok?
На дискотека ли искате да отидете?	Maukah kalian ke disko?
На кино ли искате да отидете?	Maukah kalian ke bioskop?
В кафенето ли искате да отидете?	Maukah kalian ke kafetaria?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!