български » индонезийски | 57 [петдесет и седем] | При лекаря

57 [lima puluh tujuh] Di dokter

Аз имам час при лекаря.	Saya mempunyai janji bertemu dokter.
Имам час за 10.	Saya mempunyai janji jam sepuluh.
Как се казвате?	Siapa nama Anda?
Моля, седнете в чакалнята.	Silakan duduk di ruang tunggu.
Лекарят ще дойде веднага.	Dokternya datang sebentar lagi.
Къде сте застрахован / застрахована?	Apa nama asuransi kesehatan Anda?
Какво мога да направя за Вас?	Apa yang dapat saya lakukan untuk Anda?
Имате ли болки?	Apakah Anda merasa sakit?
Къде Ви боли?	Di mana yang sakit?
Постоянно ме боли гърбът.	Saya selalu mempunyai sakit punggung.
Често имам главоболие.	Saya sering sakit kepala.
Понякога ме боли коремът.	Kadang-kadang saya sakit perut.
Съблечете се до кръста, моля!	Silakan buka baju bagian atas!
Легнете на кушетката, моля!	Silakan berbaring!
Кръвното налягане е нормално.	Tekanan darahnya normal.
Ще Ви направя инжекция.	Saya beri Anda suntikan.
Ще Ви дам таблетки.	Saya beri Anda tablet.
Ще Ви напиша рецепта.	Saya beri Anda resep untuk apotik.

Чувствата също говорят различни езици!

Много различни езици се говорят по света. Не съществува универсален човешки език. Но как стои въпросът с израженията на лицето? Универсален ли е езикът на емоциите? Не, тук също има различия! Дълго време се вярваше, че всички хора изразяват чувствата си по един и същи начин. Езикът на израженията на лицето се смяташе за универсално разбираем. Чарлз Дарвин смятал, че чувствата са от жизнено значение за хората. Следователно, те трябвало да бъдат разбирани еднакво във всички култури. Но новите изследвания достигат до различни резултати. Те показват, че съществуват различия и в езика на чувствата. Тоест, нашите лицевите изражения се влияят от културата ни. Затова, хората по целия свят показват и тълкуват чувствата по различен начин. Учените разграничават шест първични емоции. Те са щастие, тъга, гняв,отвращение, страх и изненада. Но европейците имат различни изражения на лицето от азиатците. И те четат различни неща в едни и същи изражения. Различни експерименти потвърждават това. В тях, на участниците били показани лица на компютърен екран. И участниците трябвало да опишат това, което четат в израженията. Има много причини, поради които резултатите на участниците били различни. Чувствата се проявяват повече в някои култури, отколкото в други. Затова интензивността на изражението на лицето не се разбира по един и същи начин навсякъде. Също така, хората от различни култури обръщат внимание на различни неща. Азиатците се концентрират върху очите, когато четат изражението на лицето. Европейците и американците, от друга страна, се вглеждат в устата. Едно лицево изражение се разбира във всички култури, обаче... Това е една хубава усмивка!