български » естонски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [seitsekümmend üks] midagi tahtma

Какво искате?	Mida te tahate?
Искате ли да играете футбол?	Tahate te jalgpalli mängida?
Искате ли да посетите приятелите си?	Tahate te sõpru külastada?
Искам	tahtma
Не искам да закъснявам.	Ma ei taha hiljaks jääda.
Не искам да ходя там.	Ma ei taha sinna minna.
Искам да си отида у дома.	Ma tahan koju minna.
Искам да остана у дома.	Ma tahan koju jääda.
Искам да съм сам / сама.	Ma tahan üksi olla.
Искаш ли да останеш тук?	Tahad sa siia jääda?
Искаш ли да се храниш тук?	Tahad sa siin süüa?
Искаш ли да спиш тук?	Tahad sa siin magada?
Утре ли искате да заминете?	Tahate te homme ära sõita?
До утре ли желаете да останете?	Tahate te homseni jääda?
Утре ли желаете да платите сметката?	Tahate te arve alles homme maksta?
На дискотека ли искате да отидете?	Tahate te diskole minna?
На кино ли искате да отидете?	Tahate te kinno?
В кафенето ли искате да отидете?	Tahate te kohvikusse?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!