български » естонски | 68 [шейсет и осем] | голям – малък

68 [kuuskümmend kaheksa] suur – väike

голям и малък	suur ja väike
Слонът е голям.	Elevant on suur.
Мишката е малка.	Hiir on väike.
тъмен и светъл	pime ja valge
Нощта е тъмна.	Öö on pime.
Денят е светъл.	Päev on valge.
стар и млад	vana ja noor
Нашият дядо е много стар.	Meie vanaisa on väga vana.
Преди 70 години е бил още млад.	70 aastat tagasi oli ta veel noor.
красив и грозен	ilus ja inetu
Пеперудата е красива.	Liblikas on ilus.
Паякът е грозен.	Ämblik on inetu.
дебел и слаб	paks ja kõhn
Жена с тегло 100 килограма е дебела.	100 kilo kaaluv naine on paks.
Мъж с тегло 50 килограма е слаб.	50 kilo kaaluv mees on kõhn.
скъп и евтин	kallis ja odav
Колата е скъпа.	Auto on kallis.
Вестникът е евтин.	Ajaleht on odav.

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.