български » естонски | 33 [трийсет и три] | На гарата

33 [kolmkümmend kolm] Rongijaamas

Кога тръгва следващият влак за Берлин?	Millal sõidab järgmine rong Berliini?
Кога тръгва следващият влак за Париж?	Millal sõidab järgmine rong Pariisi?
Кога тръгва следващият влак за Лондон?	Millal sõidab järgmine rong Londonisse?
В колко часа тръгва влакът за Варшава?	Mis kell sõidab rong Varssavisse?
В колко часа тръгва влакът за Стокхолм?	Mis kell sõidab rong Stockholmi?
В колко часа тръгва влакът за Будапеща?	Mis kell sõidab rong Budapesti?
Бих искал / искала един билет за Мадрид.	Ma sooviksin piletit Madridi.
Бих искал / искала един билет за Прага.	Ma sooviksin piletit Prahasse.
Бих искал / искала един билет за Берн.	Ma sooviksin piletit Berni.
Кога пристига влакът във Виена?	Millal jõuab rong Viini?
Кога пристига влакът в Москва?	Millal jõuab rong Moskvasse?
Кога пристига влакът в Амстердам?	Millal jõuab rong Amsterdami?
Трябва ли да се прекачвам?	Kas ma pean ümber istuma?
От кой коловоз тръгва влакът?	Milliselt platvormilt rong väljub?
Има ли спален вагон във влака?	Kas rongis on magamisvagun?
Бих искал / искала билет само за отиване до Брюксел.	Ma sooviksin üheotsapiletit Brüsselisse.
Бих искал / искала билет само за връщане до Копенхаген.	Ma sooviks edasi-tagasi piletit Kopenhaagenisse.
Колко струва място в спалния вагон?	Mis maksab koht magamisvagunis?

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!