български » каталонски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [setanta] voler alguna cosa

Какво искате?	Què voleu?
Искате ли да играете футбол?	Voleu jugar a futbol?
Искате ли да посетите приятелите си?	Voleu visitar uns amics?
Искам	voler
Не искам да закъснявам.	No vull arribar tard.
Не искам да ходя там.	No hi vull anar.
Искам да си отида у дома.	Vull anar a casa.
Искам да остана у дома.	Vull quedar-me a casa.
Искам да съм сам / сама.	Vull estar sol / -a.
Искаш ли да останеш тук?	Vols quedar-te aquí?
Искаш ли да се храниш тук?	Vols menjar aquí?
Искаш ли да спиш тук?	Vols dormir aquí?
Утре ли искате да заминете?	Vol marxar demà?
До утре ли желаете да останете?	Vol quedar-se fins a demà?
Утре ли желаете да платите сметката?	Vol pagar el compte demà?
На дискотека ли искате да отидете?	Voleu anar a la discoteca?
На кино ли искате да отидете?	Voleu anar al cinema?
В кафенето ли искате да отидете?	Vols anar a la cafeteria?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!