български » босненски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [sedamdeset i jedan] nešto htjeti

Какво искате?	Šta hoćete vi?
Искате ли да играете футбол?	Hoćete li vi igrati fudbal?
Искате ли да посетите приятелите си?	Hoćete li vi posjetiti prijatelje?
Искам	htjeti
Не искам да закъснявам.	Ja ne želim stići kasno.
Не искам да ходя там.	Ja neću da idem tamo.
Искам да си отида у дома.	Ja hoću da idem kući.
Искам да остана у дома.	Ja hoću da ostanem kod kuće.
Искам да съм сам / сама.	Ja hoću da budem sam / sama.
Искаш ли да останеш тук?	Hoćeš li ostati ovdje?
Искаш ли да се храниш тук?	Hoćeš li jesti ovdje?
Искаш ли да спиш тук?	Hoćeš li ovdje spavati?
Утре ли искате да заминете?	Hoćete li sutra otputovati?
До утре ли желаете да останете?	Hoćete li ostati do sutra?
Утре ли желаете да платите сметката?	Hoćete li račun platiti sutra?
На дискотека ли искате да отидете?	Hoćete li u disko?
На кино ли искате да отидете?	Hoćete li u kino?
В кафенето ли искате да отидете?	Hoćete li u kafić?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!