български » черкески | 81 [осемдесет и едно] | Минало време 1

81 [тIокIиплIырэ зырэ] БлэкIыгъэ шъуашэр 1

81 [tIokIiplIyrje zyrje] BljekIygje shuashjer 1

Пиша	тхэн; thjen
Той написа писмо.	Ащ (хъулъфыгъ) письмэ ытхыщтыгъ.; Ashh (hulfyg) pis'mje ythyshhtyg.
А тя надписваше картичка.	ЫкIи ащ (бзылъфыгъ) открыткэ ытхыщтыгъ.; YkIi ashh (bzylfyg) otkrytkje ythyshhtyg.
Чета	еджэн; edzhjen
Той четеше илюстровано списание.	Ар (хъулъфыгъ) журнал хъэрэ-пкIарэм еджэщтыгъ.; Ar (hulfyg) zhurnal hjerje-pkIarjem edzhjeshhtyg.
А тя четеше книга.	Ар (бзылъфыгъ) тхылъ еджэщтыгъ.; Ar (bzylfyg) thyl edzhjeshhtyg.
Вземам	штэн; shtjen
Той взе цигара.	Ащ (хъулъфыгъ) тутыныр ыштагъ.; Ashh (hulfyg) tutynyr yshtag.
Тя взе парче шоколад.	40;щ (бзылъфыгъ) шоколад такъыр ыштагъ.; Ashh (bzylfyg) shokolad takyr yshtag.
Той не беше предан, но тя беше предана.	Ащ (хъулъфыгъ) шъыпкъагъэ хэлъыгъэп, ау ар (бзылъфыгъ) фэшъыпкъагъ.; Ashh (hulfyg) shypkagje hjelygjep, au ar (bzylfyg) fjeshypkag.
Той беше мързелив, но тя беше старателна.	Ар (хъулъфыгъ) шъхьахынагъ, ау ар (бзылъфыгъ) хъупхъагъэ.; Ar (hulfyg) shh'ahynag, au ar (bzylfyg) huphagje.
Той беше беден, но тя беше богата.	Ар (хъулъфыгъ) тхьамыкIагъ, ау ар (бзылъфыгъ) баигъэ.; Ar (hulfyg) th'amykIag, au ar (bzylfyg) baigje.
Той нямаше пари, а дългове.	Ащ (хъулъфыгъ) ахъщэ иIагъэп, чIыфэхэр телъыгъэх нахь.; Ashh (hulfyg) ahshhje iIagjep, chIyfjehjer telygjeh nah'.
Той нямаше късмет, а само несполука.	Ащ (хъулъфыгъ) насып иIагъэп, насыпынчъагъ нахь.; Ashh (hulfyg) nasyp iIagjep, nasypynchag nah'.
Той нямаше успех, а неуспех.	Ащ (хъулъфыгъ) гъэхъагъэ иIагъэп, гъэхъэгъэнчъагъ нахь.; Ashh (hulfyg) gjehagje iIagjep, gjehjegjenchag nah'.
Той не беше доволен, а недоволен.	Ар (хъулъфыгъ) рэзагъэп, рэзэнчъэ нахь.; Ar (hulfyg) rjezagjep, rjezjenchje nah'.
Той не беше щастлив, а нещастен.	Ар (хъулъфыгъ) насыпышIуагъэп, насыпынчъагъ нахь.; Ar (hulfyg) nasypyshIuagjep, nasypynchag nah'.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен.	Ар (хъулъфыгъ) гохьыгъэп, гохьынчъагъ нахь.; Ar (hulfyg) goh'ygjep, goh'ynchag nah'.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!