български » черкески | 79 [седемдесет и девет] | Прилагателни 2

79 [тIокIищрэ пшIыкIубгъурэ] ПлъышъуацIэхэр 2

79 [tIokIishhrje pshIykIubgurje] PlyshuacIjehjer 2

Облечена съм в синя рокля.	Джэнэ шхъуантIэ сщыгъ; Dzhjenje shhuantIje sshhyg
Облечена съм в червена рокля.	Джэнэ плъыжь сщыгъ; Dzhjenje plyzh' sshhyg
Облечена съм в зелена рокля.	Джэнэ уцышъо сщыгъ; Dzhjenje ucysho sshhyg
Аз купувам черна чанта.	Iалъмэкъ шIуцIэр сэщэфы.; Ialmjek shIucIjer sjeshhjefy.
Аз купувам кафява чанта.	Iалъмэкъ хьаплъыр сэщэфы.; Ialmjek h'aplyr sjeshhjefy.
Аз купувам бяла чанта.	Iалъмэкъ фыжьыр сэщэфы.; Ialmjek fyzh'yr sjeshhjefy.
Имам нужда от нова кола.	МашинакIэ сищыкIагъ.; MashinakIje sishhykIag.
Имам нужда от бърза кола.	Машинэ псынкIэ сищыкIагъ.; Mashinje psynkIje sishhykIag.
Имам нужда от удобна кола.	Машинэ гупсэф сищыкIагъ.; Mashinje gupsjef sishhykIag.
Горе живее една възрастна жена.	Бзылъфыгъэ хэкIотагъэ ышъхьагъкIэ тес.; Bzylfygje hjekIotagje yshh'agkIje tes.
Горе живее една дебела жена.	Бзылъфыгъэ пщэр ышъхьагъкIэ тес.; Bzylfygje pshhjer yshh'agkIje tes.
Долу живее една любопитна жена.	Бзылъфыгъэ зэхэзыхын фалIэ ычIэгъкIэ чIэс.; Bzylfygje zjehjezyhyn falIje ychIjegkIje chIjes.
Гостите ни бяха приятни хора.	ЦIыф гохьхэр тихьэкIагъэх.; CIyf goh'hjer tih'jekIagjeh.
Гостите ни бяха учтиви хора.	ЦIыф шъхьэкIафэхэр тихьэкIагъэх.; CIyf shh'jekIafjehjer tih'jekIagjeh.
Гостите ни бяха интересни хора.	ЦIыф гъэшIэгъонхэр тихьэкIагъэх.; CIyf gjeshIjegonhjer tih'jekIagjeh.
Аз имам мили деца.	Сэ кIэлэцIыкIу дэгъухэр сиIэх.; Sje kIjeljecIykIu djeguhjer siIjeh.
Но съседите имат нахални деца.	Ау сигъунэгъумэ якIэлэцIыкIухэр дысых.; Au sigunjegumje jakIjeljecIykIuhjer dysyh.
Вашите деца послушни ли са?	ШъуикIэлэцIыкIухэр IорышIэха?; ShuikIjeljecIykIuhjer IoryshIjeha?

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...