български » виетнамски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [Bảy mươi mốt] Muốn gì đó

Какво искате?	Các bạn muốn gì?
Искате ли да играете футбол?	Các bạn muốn chơi bóng đá không?
Искате ли да посетите приятелите си?	Các bạn muốn thăm bạn bè không?
Искам	Muốn
Не искам да закъснявам.	Tôi không muốn đến muộn / trễ.
Не искам да ходя там.	Tôi không muốn đến đó.
Искам да си отида у дома.	Tôi muốn đi về nhà.
Искам да остана у дома.	Tôi muốn ở nhà.
Искам да съм сам / сама.	Tôi muốn ở một mình.
Искаш ли да останеш тук?	Bạn muốn ở lại đây không?
Искаш ли да се храниш тук?	Bạn muốn ăn ở đây không?
Искаш ли да спиш тук?	Bạn muốn ngủ ở đây không?
Утре ли искате да заминете?	Bạn muốn ngày mai ra đi hả?
До утре ли желаете да останете?	Bạn muốn ở lại đến mai không?
Утре ли желаете да платите сметката?	Bạn muốn ngày mai mới trả tiền hóa đơn phải không?
На дискотека ли искате да отидете?	Các bạn muốn đi nhảy không?
На кино ли искате да отидете?	Các bạn muốn đi xem phim không?
В кафенето ли искате да отидете?	Các bạn muốn vào quán / tiệm cà phê không?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!