Разговорник

MP3

56 [петдесет и шест]

Чувства

56 [п’ятдесят шість] 56 [pʺyatdesyat shistʹ]	Почуття Pochuttya

Изберете как искате да видите превода:

Езикът на нашите предци

Съвременни езици могат да бъдат анализирани от езиковедите. Различни методи се използват за тази цел. Но как са говорели хората преди хиляди години? Много по- трудно е да се отговори на този въпрос. Въпреки това, учените са прекарали години в изследване на този въпрос. Те искали да изследват как хората са говорили някога. За да извършат това, те се опитали да възстановят древните форми на речта. Американски учени направили вълнуващо откритие. Те анализирали повече от 2000 езика. По-специално, анализирали структурата на изреченията в езиците. Резултатите от тяхното изследване били много интересни. Около половината от езиците имат S-O-V структура на изречението. Тоест, последователността на частите на изреченията в тях е подлог, допълнение и сказуемо. Повече от 700 езика следват модела S-V-О. И около 160 езика работят по системата V-S-O. Само около 40 езика използват V-O-S модела. 120 езика представляват хибриди. От друга страна, O-V-S и O-S-V са подчертано редки системи. По-голямата част от изследваните езици използват принципа S-O-V. Персийският, японският и турският са някои примери. Повечето живи езици следват модела S-V-O, обаче. Този тип структура на изречението доминира в Индо-европейското езиковосемейство днес. Изследователите смятат, че моделът S-O-V е бил използван по-рано. Всички езици са базирани на тази система . Но по-късно езиците започнали да се разграничават. Все още не знаем как е станало това. Въпреки това, за промяната в структурата на изречението трябва да е имало причина. Тъй като в еволюцията, само това, което има предимства надделява...

Изтеглянията са БЕЗПЛАТНИ за лична употреба, държавни училища или нетърговски цели.
ЛИЦЕНЗИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ | Моля, докладвайте за всякакви грешки или неправилни преводи тук!
Отпечатък | © Copyright 2007 - 2025 Goethe Verlag Starnberg и лицензодатели.
Всички права запазени. Контакт

имам желание / настроение	М_т_ б_ж_н_я M_t_ b_z_a_n_a Мати бажання Maty bazhannya М___ б______ M___ b________ Мати бажання Maty bazhannya ____ _______ ____ _________ Мати бажання Maty bazhannya
Ние имаме желание / настроение.	М_ м_є_о б_ж_н_я_ M_ m_y_m_ b_z_a_n_a_ Ми маємо бажання. My mayemo bazhannya. М_ м____ б_______ M_ m_____ b_________ Ми маємо бажання. My mayemo bazhannya. __ _____ ________ __ ______ __________ Ми маємо бажання. My mayemo bazhannya.
Ние нямаме желание / настроение.	М_ н_ м_є_о б_ж_н_я_ M_ n_ m_y_m_ b_z_a_n_a_ Ми не маємо бажання. My ne mayemo bazhannya. М_ н_ м____ б_______ M_ n_ m_____ b_________ Ми не маємо бажання. My ne mayemo bazhannya. __ __ _____ ________ __ __ ______ __________ Ми не маємо бажання. My ne mayemo bazhannya.

страхувам се	Б_я_и_я_ B_y_t_s_a_ Боятися. Boyatysya. Б_______ B_________ Боятися. Boyatysya. ________ __________ Боятися. Boyatysya.
Аз се страхувам.	Я б_ю_я_ Y_ b_y_s_a_ Я боюся. YA boyusya. Я б_____ Y_ b_______ Я боюся. YA boyusya. _ ______ __ ________ Я боюся. YA boyusya.
Аз не се страхувам.	Я н_ б_ю_я_ Y_ n_ b_y_s_a_ Я не боюся. YA ne boyusya. Я н_ б_____ Y_ n_ b_______ Я не боюся. YA ne boyusya. _ __ ______ __ __ ________ Я не боюся. YA ne boyusya.

имам време	М_т_ ч_с M_t_ c_a_ Мати час Maty chas М___ ч__ M___ c___ Мати час Maty chas ____ ___ ____ ____ Мати час Maty chas
Той има време.	В_н м_є ч_с_ V_n m_y_ c_a_. Він має час. Vin maye chas. В__ м__ ч___ V__ m___ c____ Він має час. Vin maye chas. ___ ___ ____ ___ ____ _____ Він має час. Vin maye chas.
Той няма време.	В_н н_ м_є ч_с_. V_n n_ m_y_ c_a_u_ Він не має часу. Vin ne maye chasu. В__ н_ м__ ч____ V__ n_ m___ c_____ Він не має часу. Vin ne maye chasu. ___ __ ___ _____ ___ __ ____ ______ Він не має часу. Vin ne maye chasu.

скучая	Н_д_г_в_т_ N_d_h_v_t_ Нудьгувати Nudʹhuvaty Н_________ N_________ Нудьгувати Nudʹhuvaty __________ __________ Нудьгувати Nudʹhuvaty
Тя скучае.	В_н_ н_д_г_є_ V_n_ n_d_h_y_. Вона нудьгує. Vona nudʹhuye. В___ н_______ V___ n________ Вона нудьгує. Vona nudʹhuye. ____ ________ ____ _________ Вона нудьгує. Vona nudʹhuye.
Тя не скучае.	В_н_ н_ н_д_г_є_ V_n_ n_ n_d_h_y_. Вона не нудьгує. Vona ne nudʹhuye. В___ н_ н_______ V___ n_ n________ Вона не нудьгує. Vona ne nudʹhuye. ____ __ ________ ____ __ _________ Вона не нудьгує. Vona ne nudʹhuye.

гладен / гладна съм	Б_т_ г_л_д_и_ B_t_ h_l_d_y_ Бути голодним Buty holodnym Б___ г_______ B___ h_______ Бути голодним Buty holodnym ____ ________ ____ ________ Бути голодним Buty holodnym
Гладни ли сте?	В_ г_л_д_і_ V_ h_l_d_i_ Ви голодні? Vy holodni? В_ г_______ V_ h_______ Ви голодні? Vy holodni? __ ________ __ ________ Ви голодні? Vy holodni?
Не сте ли гладни?	В_ н_ г_л_д_і_ V_ n_ h_l_d_i_ Ви не голодні? Vy ne holodni? В_ н_ г_______ V_ n_ h_______ Ви не голодні? Vy ne holodni? __ __ ________ __ __ ________ Ви не голодні? Vy ne holodni?

жаден / жадна съм	М_т_ с_р_г_ M_t_ s_r_h_ Мати спрагу Maty sprahu М___ с_____ M___ s_____ Мати спрагу Maty sprahu ____ ______ ____ ______ Мати спрагу Maty sprahu
Те са жадни.	В_н_ м_ю_ь с_р_г_. V_n_ m_y_t_ s_r_h_. Вони мають спрагу. Vony mayutʹ sprahu. В___ м____ с______ V___ m_____ s______ Вони мають спрагу. Vony mayutʹ sprahu. ____ _____ _______ ____ ______ _______ Вони мають спрагу. Vony mayutʹ sprahu.
Те не са жадни.	В_н_ н_ м_ю_ь с_р_г_. V_n_ n_ m_y_t_ s_r_h_. Вони не мають спраги. Vony ne mayutʹ sprahy. В___ н_ м____ с______ V___ n_ m_____ s______ Вони не мають спраги. Vony ne mayutʹ sprahy. ____ __ _____ _______ ____ __ ______ _______ Вони не мають спраги. Vony ne mayutʹ sprahy.

Разговорник

Езикът на нашите предци

Меню

Връзки

Изтеглете нашето приложение