български » шведски | 65 [шейсет и пет] | Отрицание 2

65 [sextiofem] Negation 2

Скъп ли е пръстенът?	Är ringen dyr?
Не, той струва само сто евро.	Nej, den kostar bara hundra euro.
Но аз има само петдесет.	Men jag har bara femtio.
Готов / готова ли си вече?	Är du redan färdig?
Не, още не.	Nej, inte ännu.
Но ей сега съм готов / готова.	Men snart är jag färdig.
Искаш ли още супа?	Vill du ha mer soppa?
Не, не искам повече.	Nej, jag vill inte ha mer.
Но искам още един сладолед.	Men en glass till.
Отдавна ли живееш тук?	Har du bott här länge?
Не, едва от един месец.	Nej, bara en månad.
Но вече познавам много хора.	Men jag känner redan mycket folk.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи?	Åker du hem imorgon?
Не, чак в края на седмицата.	Nej, först mot veckoslutet.
Но още в неделя ще се върна.	Men jag kommer tillbaka redan på söndag.
Дъщеря ти голяма ли е вече?	Är din dotter redan vuxen?
Не, тя е едва на седемнайсет.	Nej, hon är bara sjutton år.
Но вече има приятел.	Men hon har redan en pojkvän.

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!