български » сръбски | 70 [седемдесет] | желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [седамдесет] нешто желети

70 [sedamdeset] nešto želeti

Искате ли да пушите?	Желите ли пушити?; Želite li pušiti?
Искате ли да танцувате?	Желите ли играти?; Želite li igrati?
Искате ли да се разходите?	Желите ли шетати?; Želite li šetati?
Искам да пуша.	Ја желим пушити.; Ja želim pušiti.
Искате ли цигара?	Желиш ли цигарету?; Želiš li cigaretu?
Той иска огънче.	Он жели ватру.; On želi vatru.
Искам да пия нещо.	Ја желим нешто пити.; Ja želim nešto piti.
Искам да ям нещо.	Ја желим нешто јести.; Ja želim nešto jesti.
Искам да си отдъхна малко.	Ја се желим мало одморити.; Ja se želim malo odmoriti.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо.	Ја Вас желим нешто питати.; Ja Vas želim nešto pitati.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо.	Ја Вас желим за нешто замолити.; Ja Vas želim za nešto zamoliti.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо.	Ја Вас желим на нешто позвати.; Ja Vas želim na nešto pozvati.
Какво обичате / желаете, моля?	Шта желите, молим?; Šta želite, molim?
Желаете ли кафе?	Желите ли кафу?; Želite li kafu?
Или предпочитате чай?	Или радије желите чај?; Ili radije želite čaj?
Ние искаме да се приберем вкъщи.	Ми се желимо возити кући.; Mi se želimo voziti kući.
Желаете ли такси?	Желите ли ви такси?; Želite li vi taksi?
Те искат да се обадят по телефона.	Они желе телефонирати.; Oni žele telefonirati.

Защо има толкова много различни езици?

Днес има над 6000 различни езика по света. Ето защо имаме нужда от устни и писмени преводачи. Преди много време, всички все още говорели на един и същи език. Това се променило, обаче, когато хората започнали да мигрират. Те напуснали своята африканска родина и се разпръснали по целия свят. Това пространствено разделение също довело и до езиково разделение. Защото всеки народ разработил своя собствена форма на комуникация. Много различни езици произлезли от общия пра-език. Но човек никога не остава на едно място задълго. Така че езиците ставали все по- разделени един от друг. Някъде в този процес, един и същ общ корен вече не можел да бъде разпознат. Освен това, никой народ не е живял в изолация в продължение на хиляди години. Но винаги е имал контакти с други народи. Това променяло езиците. Те взимали елементи от чужди езици или се сливали. Поради това развитието на езиците никога не спирало. Ето защо, миграциите и контактите с нови народи обясняват множеството езици. Защо езиците са толкова различни, това вече е друг въпрос. Всеки еволюция следва определени правила. Така че трябва да има причина езиците да са такива, каквито са. Поради тези причини, учените се интересуват от тях вече години наред. Те искат да разберат защо езиците се развиват по различен начин. С цел да се изследва това, е нужно да се проследи историята на езиците. Чак тогава може да се определи какво ги е променило. Все още е неизвестно какво оказва влияние върху развитието на езиците. Културните фактори сякаш са по-важни от биологичните фактори. Така да се каже, историята на различните народи формира техните езици. Очевидно, езиците ни казват повече, отколкото знаем...