Разговорник

MP3

56 [петдесет и шест]

Чувства

56 [педесет и шест] 56 [pedeset i šest]	Осећаји Osećaji

Изберете как искате да видите превода:

Езикът на нашите предци

Съвременни езици могат да бъдат анализирани от езиковедите. Различни методи се използват за тази цел. Но как са говорели хората преди хиляди години? Много по- трудно е да се отговори на този въпрос. Въпреки това, учените са прекарали години в изследване на този въпрос. Те искали да изследват как хората са говорили някога. За да извършат това, те се опитали да възстановят древните форми на речта. Американски учени направили вълнуващо откритие. Те анализирали повече от 2000 езика. По-специално, анализирали структурата на изреченията в езиците. Резултатите от тяхното изследване били много интересни. Около половината от езиците имат S-O-V структура на изречението. Тоест, последователността на частите на изреченията в тях е подлог, допълнение и сказуемо. Повече от 700 езика следват модела S-V-О. И около 160 езика работят по системата V-S-O. Само около 40 езика използват V-O-S модела. 120 езика представляват хибриди. От друга страна, O-V-S и O-S-V са подчертано редки системи. По-голямата част от изследваните езици използват принципа S-O-V. Персийският, японският и турският са някои примери. Повечето живи езици следват модела S-V-O, обаче. Този тип структура на изречението доминира в Индо-европейското езиковосемейство днес. Изследователите смятат, че моделът S-O-V е бил използван по-рано. Всички езици са базирани на тази система . Но по-късно езиците започнали да се разграничават. Все още не знаем как е станало това. Въпреки това, за промяната в структурата на изречението трябва да е имало причина. Тъй като в еволюцията, само това, което има предимства надделява...

Изтеглянията са БЕЗПЛАТНИ за лична употреба, държавни училища или нетърговски цели.
ЛИЦЕНЗИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ | Моля, докладвайте за всякакви грешки или неправилни преводи тук!
Отпечатък | © Copyright 2007 - 2025 Goethe Verlag Starnberg и лицензодатели.
Всички права запазени. Контакт

имам желание / настроение	Б_т_ р_с_о_о_е_. B_t_ r_s_o_o_e_. Бити расположен. Biti raspoložen. Б___ р__________ B___ r__________ Бити расположен. Biti raspoložen. ____ ___________ ____ ___________ Бити расположен. Biti raspoložen.
Ние имаме желание / настроение.	Р_с_о_о_е_и с_о_ R_s_o_o_e_i s_o_ Расположени смо. Raspoloženi smo. Р__________ с___ R__________ s___ Расположени смо. Raspoloženi smo. ___________ ____ ___________ ____ Расположени смо. Raspoloženi smo.
Ние нямаме желание / настроение.	Н_с_о р_с_о_о_е_и_ N_s_o r_s_o_o_e_i_ Нисмо расположени. Nismo raspoloženi. Н____ р___________ N____ r___________ Нисмо расположени. Nismo raspoloženi. _____ ____________ _____ ____________ Нисмо расположени. Nismo raspoloženi.

страхувам се	П_а_и_и с_. P_a_i_i s_. Плашити се. Plašiti se. П______ с__ P______ s__ Плашити се. Plašiti se. _______ ___ _______ ___ Плашити се. Plašiti se.
Аз се страхувам.	Ј_ с_ п_а_и_. J_ s_ p_a_i_. Ја се плашим. Ja se plašim. Ј_ с_ п______ J_ s_ p______ Ја се плашим. Ja se plašim. __ __ _______ __ __ _______ Ја се плашим. Ja se plašim.
Аз не се страхувам.	Ј_ с_ н_ п_а_и_. J_ s_ n_ p_a_i_. Ја се не плашим. Ja se ne plašim. Ј_ с_ н_ п______ J_ s_ n_ p______ Ја се не плашим. Ja se ne plašim. __ __ __ _______ __ __ __ _______ Ја се не плашим. Ja se ne plašim.

имам време	И_а_и в_е_е_а I_a_i v_e_e_a Имати времена Imati vremena И____ в______ I____ v______ Имати времена Imati vremena _____ _______ _____ _______ Имати времена Imati vremena
Той има време.	О_ и_а в_е_е_а_ O_ i_a v_e_e_a_ Он има времена. On ima vremena. О_ и__ в_______ O_ i__ v_______ Он има времена. On ima vremena. __ ___ ________ __ ___ ________ Он има времена. On ima vremena.
Той няма време.	О_ н_м_ в_е_е_а_ O_ n_m_ v_e_e_a_ Он нема времена. On nema vremena. О_ н___ в_______ O_ n___ v_______ Он нема времена. On nema vremena. __ ____ ________ __ ____ ________ Он нема времена. On nema vremena.

скучая	Д_с_ђ_в_т_ с_ D_s_đ_v_t_ s_ Досађивати се Dosađivati se Д_________ с_ D_________ s_ Досађивати се Dosađivati se __________ __ __________ __ Досађивати се Dosađivati se
Тя скучае.	О_а с_ д_с_ђ_ј_. O_a s_ d_s_đ_j_. Она се досађује. Ona se dosađuje. О__ с_ д________ O__ s_ d________ Она се досађује. Ona se dosađuje. ___ __ _________ ___ __ _________ Она се досађује. Ona se dosađuje.
Тя не скучае.	О_а с_ н_ д_с_ђ_ј_. O_a s_ n_ d_s_đ_j_. Она се не досађује. Ona se ne dosađuje. О__ с_ н_ д________ O__ s_ n_ d________ Она се не досађује. Ona se ne dosađuje. ___ __ __ _________ ___ __ __ _________ Она се не досађује. Ona se ne dosađuje.

гладен / гладна съм	Б_т_ г_а_а_ B_t_ g_a_a_ Бити гладан Biti gladan Б___ г_____ B___ g_____ Бити гладан Biti gladan ____ ______ ____ ______ Бити гладан Biti gladan
Гладни ли сте?	Ј_с_е л_ г_а_н_? J_s_e l_ g_a_n_? Јесте ли гладни? Jeste li gladni? Ј____ л_ г______ J____ l_ g______ Јесте ли гладни? Jeste li gladni? _____ __ _______ _____ __ _______ Јесте ли гладни? Jeste li gladni?
Не сте ли гладни?	В_ н_с_е г_а_н_? V_ n_s_e g_a_n_? Ви нисте гладни? Vi niste gladni? В_ н____ г______ V_ n____ g______ Ви нисте гладни? Vi niste gladni? __ _____ _______ __ _____ _______ Ви нисте гладни? Vi niste gladni?

жаден / жадна съм	Б_т_ ж_д_н B_t_ ž_d_n Бити жедан Biti žedan Б___ ж____ B___ ž____ Бити жедан Biti žedan ____ _____ ____ _____ Бити жедан Biti žedan
Те са жадни.	О_и с_ ж_д_и_ O_i s_ ž_d_i_ Они су жедни. Oni su žedni. О__ с_ ж_____ O__ s_ ž_____ Они су жедни. Oni su žedni. ___ __ ______ ___ __ ______ Они су жедни. Oni su žedni.
Те не са жадни.	О_и н_с_ ж_д_и_ O_i n_s_ ž_d_i_ Они нису жедни. Oni nisu žedni. О__ н___ ж_____ O__ n___ ž_____ Они нису жедни. Oni nisu žedni. ___ ____ ______ ___ ____ ______ Они нису жедни. Oni nisu žedni.

Разговорник

Езикът на нашите предци

Меню

Връзки

Изтеглете нашето приложение